Често минавах през гората. И по всяко време. Виждах я в прекрасната й пролетна премяна, виждах я в богатата й лятна премяна, в есенната й пъстроцветна премяна я виждах, и в зимната, неизразимо хубава премяна я виждах, в обкичени с пухкави снежинки клони, или, след тяхното разтопяване, в оголени мокри върхари и носена от вятъра шума. По всяко време. Във всеки сезон. Красота различна, впечатления различни, различни преживявания.
Богатството на гората е голямо по всяко време на годината. През пролетта тя извиква радост. Всяко цветче и лист са нови, свежи и преливат от своя живот в тоя на минаващия край тях. Лятото дарява с пълни шепи от своето богатство, от своя възход. Есента и зимата имат друга хубост, но има време, когато гората мълчи. Тогава и минаващия през гората мълчи.
Но нещо под шумата зеленее. На малки снопчета нещо е избутало листата и показва ранна пролетна багра. Нежни, тънички листца се полюляват от пролетния развигор. За тези листца искам да ви разкажа нещо. За моята среща с тези листца. Те са първите вестители на пролетта. Те са много скромни, но в оголената обстановка, те извикват възторг. Учудване и радост, минаващия се навежда и ги погалва.
По време на едно от тези минавания през гората и поспиране пред малкото снопче от пролетни гости, аз запитах: Кой ви строи, мили деца на природата? От къде иде вашият строеж? Отвън? Или отвътре?
И в реда на нещата беше да получа моя отговор: От Бога. - Да, отговорих. - Аз зная, че е от Бога, но аз питам откъде ви строят. И се замислих. И дълго мислих. Минаваха дни, месеци, аз винаги минавайки през гората, потърсвах малките приятели с обич, и очаквах отговор.
Отвътре!, ми блесна един ден мисълта в ума. И се вглъби и започна да търси тази мисъл мястото и начина на строежа. - В Центъра. В Централната Клетка. Монадата. Да. Там е плана. Там са инженерите, техниците, строителите; там са химиците, физиците, скулпторите; там са художниците.
Затова на въпроса на какви начала почива животът, Учителят отговаря: "Отговорът на този въпрос се крие във всяко семенце".
