"Укрил си го от мъдри и разумни, открил си го на младенци." Днес младенци сме ние - щастливите ученици на Учителя. А колко сме още ученици! Та ние сме още деца. И чувствувайки Неговото бащинско отношение, ние забравяме, че не сме деца и се проявяваме като деца.
Неочаквана среща! Бях със сестра си. Целият двор светна. Изобилието от благодат, което излива върху нас и навсякъде изисква, предизвиква у нас чувство на най-висша признателност, и пожелава човек да даде, да поднесе нещо срещу скъпоценния дар.
И детето, с поглед на дете, се почувствува като дете и извади няколко бонбона от чантата и ги подаде, така по детски. Но великата Любов се съпровожда от велика Мъдрост! Великият поглед съгрява по-топло. Наоколо става по-светло и благословената Уста изговаря: "Рекох, изяжте ги вие! Все едно. В стомаха на природата ще отидат".
