Учителят работеше денонощно. Но Той работеше и във всички области, които ние познаваме и които не познаваме.
За мен трето число от месеца е паметно. Моят брат напусна земята на З.УП. и всякога на тази дата аз бях в умъчнено състояние. А млад беше моят брат, хубав и добър. Но той плати входната такса за скъпоценното място, което имахме - аз и моят дом при Учителя. И от благодарност, винаги на тоя ден аз исках да направя нещо в негова памет.
Но ето, че тази дата приближаваше, а аз нямах подходяща материална възможност да сторя каквото и да било.И умъчнена дочаквах този ден.
Великият Учител! Той знае и може. И тук Той е работил. И аз съм работила, но не ми беше известен резултата.
Сънувам. Първа картина: дървена, недоправена къщичка върху терен мокър, кишав, воден. Не може да се стъпи.И след това втора картина: къщичката доправена. Преустроена от материала на първата. Обаче върху терен сух, твърд и устойчив.
Отварям очи. Сменяват се пред мене една след друга двете картини. Аз разбирам. Аз разбирам какво е направено с тялото, въобще със същината на моят брат. И чувам мисълта, която съпровожда съня: Това не е ли достатъчно?
Благодаря, Учителю, благ за великото благословение, което изляхте върху моя брат и целият ни дом от майка Теодора, баща Сава, сестра Мара, брат Петър-Асен и аз, родена между сестрата и брата - Теофана Савова Чаталбашева.
