Хубав ден, но февруарски. Слънцето грее и радва, но студът зимен. Изисква топло облекло.
Аз отварям гардероба в хижата и търся подходяща шапка. Намерих една не особено подходяща спортна такава, останала от моя брат, отдавна не гладена и не употребявана, сложих я на главата и по вътрешен усет излязох бързо и се отправих за "горе", за Центъра, за при Учителя.
По Изгрева аз не ходех с шапка, но с нещо по-подходящо и практично. Но в момента аз бях с шапка. Когато пристигнах в двора видях, че пред стаята на Учителя има група, готова за фотография. Брат Дряновски, който беше приготвил апарата се обърна към мен и много любезно ме покани да участвам в снимката. Аз се усмихнах и пристъпих да заема подходящо място.
Братът направи няколко снимки и групата се отправи към салона. Аз чак тогава се сетих, че имам шапка на главата, но нямаше време за мислене. Снимката беше направена. Смутих се малко и това смущение се увеличи, когато брат Митко - Димитър Грива, насмешливо каза: "О-о, Теофана с капела".
Аз разбрах, че в салона ще има концерт, тъй като едната от сестрите беше сестра Табакова и нашият виден брат пианистът Светослав Янков. Но как да влеза с тая моя капела.
Тогава Учителят, както беше седнал при пияното, вдигна двете си ръце нагоре, хвана своята шапка от двете страни, сне я и я сложи подчертано на близък стол. Тогава и аз повдигнах двете си ръце, хванах моята шапка от двете страни и я сложих на близък до мене стол. Така освободена, аз отидох при групата да слушам концерт.
Когато след няколко дена аз видях снимките, аз разбрах защо трябваше да дойда тук и то с шапка. За да бъда в хармония с другите две сестри, които бяха модно облечени и с шапки.
