Беше през пролетта на 1934 г. Оказа се, че пчелите на Изгрева са останали без човек, който да се занимава с тях. Възложи се тази работа на мен, въпреки че нямах никакво познание по този отдел. По това време моя баща работеше в пчеларската кооперация "нектар", обичаше пчеларството и ме насърчи. Първо ме записа в един съответен курс и едновременно с това аз започнах да отварям кошерите и да подреждам инвентара. И всичко, което беше необходимо, той ми доставяше. Много му беше приятно да говори за тези мои питомци и току ме изненада с някое пособие, за което се говори между неговите колеги в града.
Един ден ми донесе някаква мрежеста кутийка и ми каза, че се казва "тьртоловка" и че службата й оправдавала това име.
Аз се изненадах, но тъй като и други пчелари се отбиваха при мене с мнение, аз се убедих, че трябва да влезе тази кутийка в употребление на своето време. В това време получавах и списание "Пчела", което ми просто диктуваше кога с какво да си послужа.
А междувременно, аз присядах край работещите и наблюдавах тяхното усърдие, техния ред и порядък. И така, именно, приседнала при тях, аз се почувствувах като в свой дом. А аз се чувствувах, дори и в бащиния си дом, винаги като случаен човек, винаги като гост. И ми направи това преживяване силно впечатление.
Учителят често присъствуваше при тези мои занимания, като ми обръщаше внимание върху някоя тяхна особеност, а това ме радваше.
Когато списанието ми подсказа, че трябва да поставя търтоловката, аз се подчиних, но изпитах неизразима болка когато видях тази жива маса в плен. Озадачена премного от това, аз ги оставих в страни и исках съдействието на Учителя. "Рекох, пуснете ги", каза като приближи в момента. Аз веднага отворих кутийката и радостта на освободените се изля върху мен. А на следния ден, по време на беседа, Учителят засегна тази случка и обясни: "Те, търтеите, са свирците в кошера. Те имат своето предназначение".
