Тръгнахме на екскурзия към Витоша. Колоната се е проточила. Има водач на колоната, има и такъв, който върви накрая, за да следи дали някой не изостава или закъсва. Понякога идват с нас и възрастни братя и сестри и те изостават и колоната се проточва. Затова Учителят беше наредил винаги да има някой от младите братя, който да върви последен и да обира "падналите круши". Така назовавахме онези закъсалите и изоставащите в колоната.
Аз съм в средата на колоната. Учителят върви някъде напред. Изведнъж почувствах нужда, че трябва да се приближа до Него. Забързах и след минути Го настигам. А Той вървеше много леко и плавно и беше много трудно да Го настигнеш, а камо ли да Го задминеш. Ето, аз се изравнявам с Него и понечих да разменя с Него няколко думи и Той се спря, за да поразго-варяме спокойно. В този момент покрай нас профуча, идвайки отзад един брат. Беше висок, снажен, силен. С голяма крачка и устремен нагоре по пътеката направо профуча покрай нас с Учителя. А аз възкликнах: "Братът така мина покрай нас, като че ли някой го гони, или пък той търчи, за да не изпусне върхът и високия идеал". Учителят се загледа след него и каза: "Един стар боклук, едно старо гюбре, като се запали много дълго гори и дими, че пропи-щява цяло село от него". Какво искаше да каже с това не разбрах. Минаха години. Братът се ожени за една сестра. Наричаха се помежду си брат и сестра, но официално бяха женени. Мина още време и сестрата си замина през 1976 г. Този брат след като тя почина, мина не мина една година и почва да си търси жена. А беше над 75 години. Започнахме едни такива неща да виждаме, че всички се объркахме. Залюби се и се държеше като влюбен ерген с една мома. Но момата беше по-млада от него с 40 години. Направо дядо и внучка. Беше възмутително за всички ученици от Школата на Учителя, защото той не се криеше. Накрая той я прибра да живее при него си. Всички бяха изумени. По едно време аз възкликвам: "Гледай го ти него стария му пръч какво му се е приискало, младо козле". Тогава щракна нещо в мозъка ми и отключи цялата картина преди повече от 40 години, когато Учителят ми посочи братът и ми разказа историята на "старото гюбре". А сега той беше на 75 години беше същия този, който профуча като стрела покрай нас, за да не се размине с върха и високия идеал. Стоя изправена и съм се хванала за главата и си викам: "Благодаря ти, Учителю, за светлината, която вложи в мен". След това разказах на всички случката с гюбрето от времето на Учителя. Всички сравняваха случая с думите на Учителя. Надигна се пушек и опуши всички ни на Изгрева. По това време Изгрева бе разрушен, а ние прогонени от него живеехме в посочените от властта жилища. Но този дим достигна и до тези жилища, защото ние бяхме съвременници от Школата на Учителя, бяхме съвременници на Словото на Учителя и на Високия идеал и накрая станахме очевидци на запаленото гюбре. Този брат се наричаше Борис Николов.
