След онази сцена с двете плесници и последващата беседа на Учителя за тях, се разви и друга случка. Паша Теодорова отива при Учителя и Му поднася поредния материал, който е редактиран от нея и е приготвен за печат. След като го изслушва, Учителят й задава въпрос: "Паша, кой е получил най-много благословение от мен тук на Изгрева?" Паша мълчи. Не знае какво да отговори. Тук има стотици хора и какви ли не случки стават около Учителя ежедневно. Паша продължава да мълчи. Тогава Той й отговаря: "Магдалена Попова". "Как така, Учителю?" "С двете плесници, които й ударих изгоних онзи дух, който бе в нея и искаше да направи най-голямата беля на Братството. После този дух искаше да я убие и след това да хвърли всичката вина на Братството. С тези две плесници й продължих живота с двадесет години и получи Божието благословение като душа".
Паша мълчи. Учителят продължава: "Някой иска да открие всички тайни. Всички тайни се крият във вечността".
Паша мълчи. Той продължава: "Българинът е груб и направен от груб материал и това му пречи да се развива духовно". Паша продължава да мълчи, но всичко стенографира. Това трябва да се предаде като знание и на другите. "Да, трябва време на този народ, за да проумее идването на УЧителя и благословението, което Той остави за този народ чрез Словото и чрез учениците си. Трябва време. Времето за човека е едно, а за духовния свят е в друго измерение. Божественото се реализира чрез неговата мярка. А мярката е вечността".
