Паша Теодорова, една от стенографките на Учителя подготвяше за печат беседите на Учителя. Голям труд, голямо посвещение и лишение на цели десетилетия. Веднъж тя отива при Учителя и след като представя подготвения материал, казва: "Учителю, днес не можах да видя изгрева на слънцето, макар че се вторачвах в него." Той я поглежда и се усмихва: "Ти, рекох, имаш две добри сестри". Точно по това време се задава рождената й сестра Ана, приближава се до Него и Той с ръка посочва Паша. "Ето, Паша те чака." Анна я взима под ръка и я отвежда. От този ден зрението на Паша отслабна и след време тя ослепя. Сестра Ана я гледаше четири години, но после почина. Паша беше подета от други сестри. Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й. През това време Паша, макар и сляпа, също работеше. На масата стоеше пишеща машина, с която тя бе работила над 30 години. Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма. Тя продължаваше да работи до края на живота си. Нейното физическо слънце бе залязло, но остана нейното вътрешно слънце да й свети и огрява.
