Какви терзания съм имала от това, че не мога да свиря като виртуоз на пиано или на цигулка. Бях учителка и като такава трябваше да зная нотен текст и чрез него да разучавам детски песни и да ги уча децата да пеят правилно. Това правех успешно, по-добре от другите. Можех да пея също добре. Имах китара и с нея свирех песните на Учителя. Но само толкова. Опитвах се да пиша поезия, написах що-годе някаква. А исках от себе си много неща. Бях недоволна от себе си и от времето, в което се движех. Усещах, че си губя времето и силите, а не придобивам нищо особено. Всичко се движеше по средата, нито малко, нито повече. Изобщо средна работа. А толкова идеи имах, че не можеха да се вместят в мен. В края на краищата средна работа и средна оценка. Недоволна от себе си отивам да се оплаквам на Учителя и да протестирам срещу всичко това. Нали съм в Школа, нали съм решавала задачите си успешно, а защо да няма видими резултати? Изслуша ме: "В един живот не можеш да развиеш от придобитите си недостатъци повече в едно, две качества". "Ами как така, Учителю, та аз за какво съм дошла тук при Вас? Та аз си губя времето и силите само с едно, две качества за цял живот. Това вече не е смешно, но трагично за мен." Продължава да ми говори: "Ти искаш да постигнеш в един живот повече отколкото ти е дадено". Аз отново протестирам. Обяснява ми: "В джоба си имаш един лев и се намираш на пазара. Ще купиш точно това с монетата, която имаш в кесията, макар че кесията ти е голяма, а очите ти лакоми, стомаха празен и стоката на продавача превъзходна". "Учителю, от къде ги измисляте тези примери, че ме смайвате?" "Не ги измислям, а ги вземам направо от живота и ви ги превеждам на ваш език с вашите думи и то достъпни за ума ви." Аз вече съм разбрала. Значи мърдане няма. В този живот най-много да придобия едно до две качества. Леле, да знаете, че имам сто идеи, двеста желания и мога да направя хиляди неща. Ама на, нищо не успявам. Трябва да се задоволя с онова едно, което ми дава Учителя. Е, може да се престраша, да поискам да станат две. Да благодаря на Бога и за това. Ако не бях в Школата нищо нямаше да придобия, а можеше и да изгубя и това, което носех със себе си като придобити качества. А смятахме на времето, че ако не светии, то поне адепти ще станем, видими и невидими.
