Постепенно се научих да изпълнявам съветите на Учителя, които Той ми даваше само, когато аз ги поисквах. Иначе не налагаше никому своите идеи и възгледи. Беше свободен отвътре и даваше свобода всекиму отвън. Ето тръгвам за съвет при Него как да пиша и какво да пиша. Зная вече и имам опит, че поезията ме освобождава отвътре и отвън. Но вече освободена искам да премина в други светове и небесни селения на Духа. Аз това искам и към това се стремя, но за това мое желание е необходимо съдействието на Учителя и съветите Му. Разказвам за въжделенията си. Той ме изслушва както винаги много внимателно и тихо, тихо заговорва така, като че ли гласът Му идва от вечността, минава през мен и отново отива във вечността. Невероятно усещане вътре в мен и вън от мен. "Ти не можеш да бъдеш поет и поетеса ако не гледаш звездите. Ще гледаш Венера, тя ще те свързва с Любовта. Ще наблюдаваш и Сириус, той ще те свързва с Мъдростта. Девет години да не се свързваш с планетите, за да омекотиш твоята карма. Ще минаваш транзит покрай тях. Само ще поемаш транзитните им влияния, но свържеш ли се с тях, кармата ти ще се развихри и ще те тури на място." Слушам, запомням, отивам у дома и разсъждавам. После изпълнявам колкото мога. Старая се. Така се коригирах вътре в себе си и вън от себе си цели 20 години. Но накрая паднах и първия път си счупих крака. Завързаха ме на легло година и не мога да видя нито Венера, нито Сириус. Вече съм в дълбока старост. Започвам да се движа с бастун като старците, нещо от което най се възмущавах като млада. Ето, това ми дойде на главата. А онова, което не мога да възприема бе това, че паднах на паркета в собствената си стая и си счупих втори път крака пред леглото си. Това е повече от карма. Сега я изплащам. С кои планети се свързах, че ме вързаха и ме сложиха на легло. Благодаря на Учителя за светлината, която ми даде. Сега знам какво е страдание, но не мога сама да се справя с него. Но имам светлина в съзнанието си - знам за какво е, защо е и кому е необходимо. Трудно се развързва човешката карма. На теория е едно, но на практика е друго - с големи страдания се преминава.
Като си спомня как в младите си години, когато срещнах Учителя това беше за мен звезден миг. У мен се отрази като най-голяма радост срещата с Учителя, едно опиянение от възвишени чувства, които дойдоха от безкрая на Вселената, влезе в мен и цялата ме разтопи и от мен се разля по цялата Вселена. Чувствах и мислих, че съм частица от безкрая на Вселената. После този звезден миг се оттегли. За мене беше миг и вероятно мен ме извадиха от времето на мига и ме свалиха на земята и сега в мене тече времето на земята. Тук на Изгрева бе Школа. Важното е да намериш своята звезда на своя небесен хоризонт и чрез нея да се свържеш с великото слънце на Сириус, чийто повелител е Великият Учител Беинса Дуно.
