Месец след като бях учителствувала назначиха ме най-неочаквано и за директорка и това обстоятелство ме изтъкна някак между колегите. Към мен се проявяваше по-голям интерес, повече внимание, още повече след като бяха узнали хазаите ми, че съм вегетарианка. Един възрастен учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете". И действително, след няколко дни този идеен младеж ми бе представен, по право той сам почука на вратата на моята квартира. Беше спретнат, сериозен човек. Първото ми впечатление беше само положително и между нас протече интересен, идеен разговор. И когато той си тръгна, негласно си казахме, че тази среща няма да е първа и последна, че скоро пак ще се видим за разговор. След две седмици това стана и този път, той без заобикалки ми заговори за някакво Бяло Братство към което се числи и за Учителя, който го ръководи. Само като изрече името му аз изпитах силно, радостно вълнение, сетих се веднага за кого става дума и попитах за книгите му. След няколко дни получих книгата "Сила и живот" първа серия, за която си бях казала през юни, че ще я потърся. Тя сама бе дошла сега в ръцете ми. Зачетох я жадно, с увлечение и веднага прецених, че от нея се лее светлина за живота. От деня, в който бях изгубила майка си, бях изпаднала в продължително отрицание на всякакъв Божи Промисъл, на религия, на ритуали, с една дума - бях се скарала с Бога. А в книгата, която четях, на всяка страница почти срещах да се говори за Бога, за Божественото. Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога. Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех. Беше края на календарната 1921 г. До края на учебната година, до юни 1922 г. прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите. Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни. В семейството му особено се радваха когато ги посещавах, защото и по малкия брат на приятеля ми беше мой ученик, при това способен ученик. А приятеля работеше в един близък град и на всеки две седмици идваше при домашните си, навестяваше и мен и разговорите ни бяха само приятни и желани. Младежът, който ме заведе при Учителя се казваше Аврамов.
Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи. Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват? Това пораждаше тревогата. А в писмото се казваше, че аз мога да посетя събора в последния ден като гостенка. Не мислих много, нито изпаднах в колебание, а бързо взех определеното решение - да отида в началото още на събора. Че защо ще чакам последния ден, когато "трапезата" се дига и аз ще намеря само трохи? Не, аз ще отида в самото начало, като всички други и то ще отида направо при Учителя. Той ще разбере, дали от любопитство отивам или от сериозен интерес. Въпроса за психическите качества не ме смущаваше повече. Решението взето.
