7. МАШИНОПИСКА, УЧИТЕЛКА И ПОЕТЕСА

Непосредствено след срещата ми с Учителя в мен стана преврат и Неговите мъдри Слова, които четях постоянно в беседите Му се отвориха като един извор и бликнаха тези поезии. И един ден на 22.март написах една поезия за пролетта. Четох я на братската сцена и тогава получих 500 лв. Кога е това? На 22.март. Да, след заминаването на Учителя. Аз я писах, но я четох на братската сцена след години. Значи брат Боев я прочел на Учителя и Той бил много доволен. Аз четях беседи и пишех непрекъснато. В едно от писмата си брат Боев ми праща поздрави от Учителя. Имам ги тука. Всичко е записано. Няма лъжа. Един прекрасен ден, беше към края на месец август, изглежда Учителят му е казал, като се освободя от работата си мога да дойда в София и да следвам. И само след една седмица ми се нареди да отпътувам от Варна за София за постоянно. Майка ми беше се поминала, направихме панихида и аз отпътувах. Брат Боев ми намери квартира на Изгрева, даде ми пишеща машина, на която да пиша, за да се поддържам. Аз се поддържах с писане. Аз следвах и работех тъй като аз бях без средства. Братството ме издържаше като ми даваше работа на машината. Когато аз дойдох на Изгрева след година беше се поминал Великия Учител на 27.XII.1944 г.

Сега кое е най-интересното за мен? Брат Боев ме вика, аз идвам и се записвам в университета и той ми дава писмена работа, за да се издържам. Това е братска работа. Преписвах фактически беседи, които се печатаха и аз така се издържах. Бях прикрепена към Елена - стенографката. През време на следването ми бяха започнали да преследват дъновистите, а една колежка беше научила от някъде, че съм дъновистка. По същото това време сънувам един сън, че половината стена на университета се руши и така пада и аз се стряскам, а един глас ми вика: „Не бой се, не бой се!“ Гласът на брат Боев. Тогава ги прочистваха студентите, изключваха чорбаджийски синове и дъщери, кулаци и т.н. А мен, понеже съм от трудово семейство ме изключиха само от ДКМС, а ме оставиха да си завърша университета. Да, това го направи брат Боев. Той много ми помагаше в живота. Аз бях записала като първа специалност философия и като втора специалност френски език. Започнах сериозна работа и окултна школа на ранина посещавах и лекции в университета и писмената работа. Аз бях много трудолюбива, пък и сега съм. И от тогава с огън и пламък работех при сестра Елена Андреева. Така с работа изкарах университета. Когато ни разпределиха на работа аз бях назначена за учителка в педагогическо училище, да бъда преподавателка за подготовка на прогимназиални учители. Една моя колежка научила, че съм дъновистка, тогава така ни наричаха. Отишла в Министерството на просветата и докладвала за мене: „Как я допускате тая жена във Варна? Тя е дъновистка.“ На другия ден ме извика заместник-началника другаря Величков и ми рече: „Ние ще ви назначим във Варна, в родния ви град само ако се откажете в Държавен вестник от вашите убеждения“ Може ли да си представиш? „Това ли е, другарю Величков?“, и без да му кажа дума за поздрав, довиждане, отворих вратата, излязох и я затворих след себе си. Аз бях много категорична. Колко работи, какви пари са минавали през мен, какво нещо. И затова Бог ми помага и досега. На другия ден гледам в списъка поставен до вратата на ректората пише, че съм назначена в Търновските села. Отказах, не приех. И така седем години като Левски работех най- различно. Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките. Той отива в Министерството, взима досието ми и пред началника на просветата го скъсва и казва: „Ще я пуснете за учителка, тя е от трудово семейство“. Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала? Лесно ли ми е било, но пак ме назначаваха. И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия. На Изгрева живях около 35 години и после като го взеха за нуждите на съветското посолство ме преместиха с моята сестра да живеем в ж.к. „Младост“, 99 блок, а след 17 години, понеже сестра ми се беше поминала ме преместиха тук където и сега живея. От сутрин до вечер съм със Словото на Великия Учител. Колкото мъчнотии и страдания преживях и преживявам, благодарение на Учителя превъзмогвам и до ден днешен. Той ме крепи, Той ме благослови. През 1977 г. сключих брак с един наш брат Стоян Господинов от Бургас, който се подвизаваше в нашето братство. Тъй като научих, че от малък е останал без родители, пък и много скромно се подвизаваше в Братството, нямаше софийско жителство, та аз реших да му помогна. Само заради жителството, защото без него тогава не можеше човек да живее в София. Иначе беше така общителен. Сега живее при мене в кухнята. Там спи и работи при крайно трудно условия. Добър е, но е особняк, като всички хора на изкуството. Много способен като художник и скулптор, малко приказва. Дано един ден Господ да се смили и той да си има ателие, да се успокои и работи по-нормално.

Макар и в тази възраст продължавам да пиша, творя и мои трудове, които желаят да видят бял свят. В дни на вдъхновение и пролетни химни.

Сега аз ви предадох моите биографични бележки. Там е написано Калиопа. А защо Калиопа? Защото кръстника ми е бил грък: Растиван Ракис от Солун. Моя род няма гръцки произход. Нямам, но кръстника ми е бил грък и казал, щом аз я кръстя, искам да я кръстя на майка си. А какво значи Калиопа? Калиопа значи Хубавелка. Любка, майка ми още от мънинка, от детенце не искала гръцко име и ми викала Любимке. И станало Любка после. Но в моето кръщелно свидетелство съм Калиопа, да. Но никой почти не ми вика така. А в паспорта е Калиопа. Значи аз съм Любка Хаджиева.

Веднъж казах на сестра Паша: „Аз съм любител-поет“. „Не е вярно, ти в миналото си била голям поет.“ Това ми каза сестра Паша. Сигурно така да ме окуражи. Аз още като ученичка 15, 16, 17 г. и във Варненски вестник съм печатала мои работи. Може да съм пропуснала нещо, но по-нататък като си спомня ще ви го предоставя да се напише. Да, като го намеря.

Ние започваме кореспонденцията между брат Боев и Любка Хаджиева. Как започна тази кореспонденция? Ами много естествено, когато за пръв път дойдох на Изгрева от Варна в София, брат Боев каза: „Вие кога влязохте в Братството във Варна? Нали на пробното затъмнение?“ „Да, на пробното.“ Какво значи пробно? Нали когато затъмнявахме прозорците срещу самолетните нападения. Нали тогава влязох в Братството, фактически когато почнаха въздушните тревоги, затъмнявахме прозорците. И тогава той ми даде „Пътя на ученика“ да чета. Аз му я платих и като си заминах почнах да му пиша. В резултат имам 9 писма, които ще ви ги предоставя.

Учителят ме прие с голяма любов в Школата Си. И ми даде Слово на живот. До днес работя с това Слово и за в бъдеще ще работя. Със Словото му на живот ме въздигна от низините, от онова, което беше в мене хаос и незнание, за да ме въведе в Учението си и в Царството на Духа - а това е Словото на Господа Моего.

Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев на 4.05.1992 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаната Любка (Калиопа) Хаджиева, живуща в ж.к. „Дървеница“, бл. 44, вх. Б, ет. 3, ап.. 47, удостоверявам следното:

1.  През 1991 г. Вергилий Кръстев записа моите опитности по времето на Школата на Великия Учител Беинса Дуно, на магнетофонен запис, с моето съгласие и разрешение.

2.   Предадох писмата на брат Боян Боев до мен на В. Кръстев да ги преснеме, за да може да ги приложи към моите спомени.

3.  Бях му връчила няколко ръкописа, които той може да ползува и да ги включи към основния материал.

4.  През 1996 г. аз дадох на Елена Николова писмата на Боян Боев и заедно с мои бележки те бяха включени във в. „Братски живот“. Имах желанието да запозная братството с тази ценна кореспонденция.

5.  С публикуването на моите спомени от Вергилий Кръстев в поредицата „Изгрева“, той трябва да включи и писмата на брат Боев.

6.  Единствено гласувам доверие на Вергилий Кръстев да публикува моите спомени. И евентуално може да ползва моите трудове.

Свидетел: Марийка Марашлиева

София, 16.111.1997 г.

Декларатор: (подпис)