55. НА ПЪТ ЗА СТРАНАТА ХАНААН

Бележка на редактора: С Юрданка Жекова се познавам от 1970 г. При срещата си с нея аз предложих своя план да се запишат нейните опитности по времето на Школата с Учителя. Тя ми отговори, че специално ще пита Учителя когато направи вътрешна връзка с Него и след това ще ми съобщи дали се разрешава. След една седмица аз получих отговор, че тя е питала Учителя и Той е разрешил. Отначало смятах да отида с магнетофон и да записвам подред. По това време бяха направили поредният обиск на Изгрева и милицията беше иззела литература. В нейния дом непрекъснато прихождаха хора и аз в никакъв случай нямаше да остана скрит от погледа на останалите. И някой щеше да ме предаде на милицията, за да ме отстрани и да ме спре в моя план. В това бях убеден. Споделих опасенията си с Юрданка и тя се съгласи с мен. Тогава помолих Цанка Екимова, като ходи и посещава Юрданка да вземе една тетрадка и да записва. Цанка се съгласи, а Юрданка отново трябваше до пита по вътрешен път Учителя дали е съгласен. Получихме съгласието и Цанка отиваше и записваше колкото можеше. По- късно тази тетрадка ми беше предадена. След това помолихме Юрданка да ни предаде писмата на Учителя до Иван Жеков, за да ги препишем, за да бъдат приложени към нейните спомени. Отново тя трябваше да иска разрешение от Учителя. Получихме го. Цанка ги взе, преписа ги, а аз чрез един фотограф ги преснех, след което ги върнахме.

След като се запознах с тетрадката на Цанка Екимова отидох при Юрданка и споделих, че е дала много малко опитности. А Цанка беше заминала за Габрово. Тогава Юрданка ми каза: „Слушай какво ще ти кажа, брат. Аз ще си намеря човек на когото ще диктувам, за да ги запише. Той ще свърши работата. Но горко ти ако ти не си свършиш работата докрай, защото си поел обещание пред мен“. Изминаха 20 години от тогава. При една среща с Радка Левордашка разбрах, че тя е лицето, което на времето Юрданка е избрала, за да диктува своите опитности. Помолих я да ми ги предаде за печат. Тя подреди бележките си и ги преписа в един голям син тефтер, който лично ми предаде. След като работих върху нейния материал разбрах, че тя си е свършила работата и онова, което ми предава има голяма стойност. По този начин включих материалът написан от Цанка Екимова, на Радка Левордашка и писмата на Учителя до Иван Жеков. Една работа бе свършена, в която взеха участие много хора, но мога да твърде, че до последния ред вземаше живо участие и Юрданка, която отдава е в невидимия свят.

Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто отделение. След като се завърши четвърто отделение се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование. Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят. Това се следеше строго от данъчните власти и беше в сила до 1945 г. Тогава България беше страна на селяни и занаятчии. За всички ученици от Школата, особено онези, които бяха със завършено висше образование в техни очи Юрданка беше необразована и неписмена. Когато лично я помолих да си напише опитностите, тя ми отговори, че това не може да стори, че е слабо писмена. Ето така седят нещата и всички онези, които са виждали, че Юрданка е можела да чете беседи трябва да знаят, че тя не можеше да си напише опитностите. Написаха ги онези, които са писмени и могат.А работата й я свърши онзи, който може и който бе изпратен за това. А опитностите й представляват безценен исторически материал за една отдавна отминала епоха.

Ето така с Юрданка-Ханаанка влезнахме в страната Ханаан, който стана Духовния Изгрев на света.