46. ПЕТТЕ ЧАСОВНИКА

В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет часовника, които Учителят ги курдисваше всеки ден и ги наблюдаваше. Ние ги виждахме, че те вървят и отмерват времето и смятахме, че Учителят ги е събрал, за да види кой най- точно ще върви, защото някой от тях изоставаха, други вървяха напред с по няколко минути. Като се завърна Учителят с Братството в София, на мен ми каза следното: „Юрданке, тебе те оставям при часовниците, да ги курдисваш всеки ден докато дойдат да приберат багажа“. Те бяха пет на брой, но различни по големина. Аз останах, стоях два дена, но никой не идва. Домът Темелков се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя. Реших, че тука няма повече живот за мене и няма какво да правя, затова реших следното: Курдисах часовниците, оставих ги на масата и сама пристигнах в София. Като разбрал Учителя, че съм се върнала на Изгрева, ядоса се много. Извика ме веднага. „Защо дойде и остави часовниците в Мърчаево?“ Аз не знаех какво да кажа. Не очаквах, че съм направила кой знае каква грешка. „Ами гладна ли да стоя в Мърчаево?“ Той се обърна към брат Гради: „Дай й кашкавал да се наяде и веднага да се върне в Мърчаево.“

Наядох се, дадоха ми и едно голямо парче кашкавал за Мърчаево и тръгнах веднага обратно. Из пътя плаках много за това, което направих, че ядосах Учителя и бях толкова непослушна. След няколко дни дойдоха с кола, прибраха багажа и мен и заедно с часовниците се прибрахме на Изгрева. Там му занесох часовниците и Му ги сложих на масата. Той ги подреди и започна да ги наблюдава как работят. Аз гледам, че това са часовници като часовници и нищо повече. По едно време Учителят се обръща към мене: „Юрданке, тези пет часовника представляват петте континента и чрез тях аз наблюдавам как се движи живота в тях и какво става по света.“ Тогава разбрах, че тези обикновени часовници Той ги бе превърнал в нещо друго. Чрез тях ръководеше живота навсякъде по света. Как ставаше това можехме само да гадаем.