45. ГРЪМОТЕВИЦАТА

Намираме се няколко сестри при Юрданка Жекова на разговор. След малко на вратата се тропа и сестра Янка от ул. „Бъкстон“ пристига малко разстроена. „Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моя син днес? Грабна портрета на Учителя, който беше закачен на стената в хола и отива към балкона, за да го изхвърли навън, та тоя портрет да не го виждам вече там. Аз припищях: „Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял“. Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да ти се оплача.“

Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: „Момчето ти ще пострада“. Ние останалите се опитахме да смекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна. „Това ми каза моят ръководител да ти предам.“

След един месец, той и малкия му син отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задава буря и дъжд и те застанали всички под едно дърво.А той, синът й излезнал на дъжда, за да го намокри, защото чувал, че такъв летен дъжд е полезен. Съблечен бил гол по гащета и изведнъж се чува трясък и гръм пада от небето и го убива на място. След няколко дена дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя от балкона го сполетяла беда. Ударил го гръм и го убил на място.