Алтернативен линк |
3. В БОЖЕСТВЕНИЯ ХРАМ
Една нощ, след 12 часа Учителят лекичко чука на вратите и казва: „Ставайте, ще излизаме!“ Облякохме се и излязохме навън. По Негово нареждане са наредихме в един триъгълник с върха напред и така тръгнахме в пълно безмълвие докато се качихме на Ташлъ Тепе. Там посрещнахме изгрева на слънцето и чак тогава Учителят проговори: „Добре сте дошли в Божествения храм“. Ние Му целунахме ръка. След това отидохме на една чешмичка. Учителят се изми и си намокри косата. И ние след Него направихме същото. Върнахме се в мълчание, но не на триъгълник.
През този ден бях свидетел на едно необикновено проявление на Учителя. В момента изваждах нещата от куфара на Учителя и Той беше до мен. Като се обърнах към него видях само едно златисто облаче, което трепти до мене. Аз запитах: „Учителю, Ти ли си?“ Чувам гласът Му: „Да, аз съм“. След малко от това златисто облаче се сформира пак Учителя. Тогава ме погали по главата и Му целунах ръка. И ми каза: „Няма да разправяш за това на никого“. И аз мълчах. Така през нощта ни изведе и ни заведе в Божествения храм, а на следващия ден през деня се преобрази в светлина и отново се яви в предишния си образ.