39. МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО

През време на бомбардировките в края на ноември и декември 1943 г. времето беше хубаво и ние ходехме на малката Витошка, както я наричахме, местността зад Симеоновската борова гора. Имаше една хубава и доста голяма поляна. Но като застудя и се зазими наехме под наем една стаичка накрая на селото и всеки ден прекарвахме там с Учителя. Един ден около двадесетина души братя и сестри предприехме екскурзия на изток от селото. Там някъде на къра намерихме празни кошари с колиби. Отседнахме там и обядвахме. Като се смрачи се прибрахме в стаичката. Всички други си отидоха в София, а ние с Учителя останахме да нощуваме там. С нас бяха брат Боян Боев, Методи Константинов и Неделчо Попов. Беше се стъмнило вече, а вода нямаше. Времето беше много студено. Аз взех чайниците и тръгнах нагоре в планината по реката. Трябваше да я преминавам на няколко пъти, така се виеше пътеката и пресичаше реката. На един преход имаше наредени камъни за преминаване, които се чернееха в тъмнината. Аз смело стъпвам по тях, но те от студа се бяха заледили от водата и аз като стъпвах върху тях, подхлъзнах се и паднах във водата. Чайникът отхвръкна от ръката ми, както и капака и аз се намокрих от едната страна. Станах, газих из водата и камъните докато намерих капака и след това продължих на горе стигнах чешмичката и се върнах в селото. Печката в стаята вътре гореше, а Учителят си беше полегнал на едно походно легло, а ние всички останали бяхме насядали около печката, защото стаичката бе малка и нямаше легла. Ние бяхме доволни и на това пред оная опасност от бомбите в София. Щом пристигнах, аз започнах да се завирам по-близо до печката, защото бях мокър и изстинал. Тодора като забеляза това започна да ме подпитва какво има и аз обясних, че съм паднал в реката и съм мокър. Заинтересуваха се и другите братя и се чудеха как да ми помогнат. Най-после и Учителят се обади: „Какво има?“ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“. А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно. А брат Цеко беше електротехник като мене, бяхме завършили един и същ техникум по електротехника във Варна, но той беше на работа в града и получаваше всеки месец заплата. Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина. А Тодора отговаря: „Учителю, друг може да каже това, но Ангел никога“. Тогава Той се усмихна: „Аз му казвам от къде ще му дойде изкушението“. По този начин разбрах, че аз бях определен да работя при Учителя в Братството, а не да бъде в града на държавна работа и да упражнявам професията си.