5. ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ

Още във втората година като бях на 26 години чувствах, че имам някаква пъпка, която ме мъчи, боли ме, не можех да разбера защо не излиза, защо не пробива навън. Цяла седмица изминава и най-после ме тръшна на легло. Викат стар лекар, веднага казват, това е червен вятър, да не бъде късно, веднага пращат, дават рецепта да вземем един мехлем от аптеката. Намазаха ме с този мехлем. По едно време несъзнателно се изправям седешком в леглото, чувствам, че един мой брат от Лом, единствения, който имам, той е сега жив, ама на моя възраст на 91 г. на легло. В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек. Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет. Инстинктивно слагам ръката си на носа. От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм. На другия ден отивам на работа. Когато един ден пътувам за София и се виждам на поляната с Учителя, между разговора исках да Му благодаря. Изведнъж почувствах една стена издигнала се между двама ни. Той се загуби, съобразих и проведох първия разговор и стената изчезна. Учителят усмихнат разговаря с мене. Същата тая невидима стена друг един брат е изживял по същия начин. Ясно е, че Учителят не обича да Му се благодари. В: Той другия брат кой беше? И: Учителят казва така: „Когато едно зло идва отвън, не кармически, мога да му махна на раз-два. Ако е кармически не се мешам в работата на Бога“. Тогава идва гръм от ясно небе. В: Другия брат кой беше? Лулчев ли беше? И: Лулчев, да. В: Той тогава е вдигнал стена, за да не пречи. И: Да му каже, че не е нужно да говори. Защото Лулчев правеше неща на своя глава. И: Той е такъв, а аз съм го посещавал при всяко идване на Изгрева.