4. ГРИЖА ЗА БЛИЖНИЯТ

В: Добре. Искам да ми разкажете сега как се вие оженихте? Тази връзка,която имахте със съпругата, защото е свързана с дадени опитности с Учителя. И: Както винаги, аз не питам Учителя какво трябва да направя. Правя го на своя воля, а след като го направя, чакам да видя дали ще бъде одобрено от Учителя или няма да бъде одобрено, щото преди това когато живеех на Изгрева, аз имах едно приятелство с една сестра, но не можех да гледам на нашите братя като на земни човеци, а като души. Мечтаех да остана до живот в Младежкия клас. Един ден, моята приятелка обаче мислела другояче. Един ден като се връщам, пак живеех на Изгрева, тя ми каза, че няма нищо за ядене и аз бях принуден да се върна в града, да отида на работа и да хапна нещо там. Обаче забравих нещо, връщам се и гледам в моята барака тя дава яденето на един друг. В: Във вашата лична барака? И: Да, която аз съм я правил. Да. мълчаливо си заминах на работа. И от тоя ден скъсах връзката си с тази жена. А понеже не питам нищо Учителя, то винаги пращаше при мен брат Методи Константинов и ми казва: „Учителят те пита разбра ли, че това приятелство не е за тебе?“ В: Той, Учителят се радва, че ти си разбрал, че това приятелство не е за тебе.

И: Да.Веднъж седим на една пейка на поляната с Учителя. Той се наведе на земята, дигна една пчела в шепата cи, тя беше мъртва. Приближи я с шепата си до устата, духна, изправи ръцете си нагоре и тя хвръкна. Казва: „Да не мислите, че направих чудо? Пчелата беше жива, това показваха крилата щом са събрани. Щом крилата са отворени, тя е мъртва“. В: Тя фактически е била замръзнала. И: Да, замръзнала. Друг един път, пак на същата пейка, пак с няколко души братя и Учителя, идва една пчела, бръмчи, завива се в един кръг и удря го в гърдите с тялото си. Той се сепна назад, погледна я, тя втори път го удари. В: Удари Учителя. И: Той стана изведнъж, остави ни и с бързи крачки отиде към салона. И аз отдалеч Го следя по стъпките Му. Гледам Го, оттам излиза с една кана с вода. Връща се по същия път. На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със захар, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за захарта и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят. Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели. Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума. И: Да, казал е някаква дума, от която разбират така че пчелите си отидоха в кошерите. Имам и други опитности с Учителя как той се грижеше за всички - било то пчели, хора или животни. А на мен любимата жена не поднесе храна, която аз съм купил, в собствената ми барака, а я поднесе на друг. Как ще го понесете това?