6. ТРИТЕ РОЖДЕНИ СЕСТРИ

Ама нямам думи да изкажа и възхищението си и какво, разменната монета тогава в Братството беше обичта. Моите деца калпазани имат нужда да учат, някакъв език - немски ли или френски. Ама не искат да го научат да го четат, а карат леля си Аня Теодорова, а пък тя беше образцова учителка по езиците: немски, френски, руски и български. А Паша беше химичка- математичка. А тя им се накара, но така както не ще, пък им го напише и на френско произношение с български букви. На Изгрева съм от 1960-1961 г. Преди живеехме в Подуяне, моят другар имаше много голям имот. Никак не е нескромно, но милионер беше. И можеше тука да закупи имот, но не ми споделяше идеите, тука можеше да ми закупи не знам какво.А все искаше да бяга в Америка или Австралия. А пък аз вече стъпих ли тука на Изгрева, край. Имам сега дъщеря, която е оперна певица в Западна Германия, от нашата, от Софийската опера я изпратиха и тя си там остана. Кани ме, ето оня ден ми се обажда, кани ме на гости, щяла не знам къде си да ме води. Не, не, не, не, на мене ми е тука мястото. В неделя имаше една беседа, само тая беседа човек да я приложи, чудна, чудна. България е нещо като свещена земя със Словото на Учителя.

Ще кажа нещо за Аня. Тя беше тънка, висока, на вид строга, а пък сърцето й меко, меко, меко. Не знам дали имаше човек с повече Любов от нея. И готова на всичко. Тя не знам колко ученици е имала. Аз нали като завърших стопанското училище и вече съм тук в Братството, аз започнах да уча с тях. За 45 дена те ме подготвяха и като частна ученичка започнах от IV.гимназиален клас. А като частен ученик трябва да знаеш всичко. Не знаеш какво ще ти се падне. Те така много ми се радваха. Само петици и шестици им носех. Така завърших и гимназиална учителка можех да стана, но за държавен изпит се разболя певицата и заради нея не се явих. Много бях близка пък с.това семейство. Аз все с много хубави хора дружех в нашето братство. Македонците, Колю Каишев сте го чули, а тоя беше женен за една Катя Велева, пък те един голям македонски род от Александър Протогеров, неин вуйчо. За Колю Каишев, някакви опитности с Учителя? А, Колю беше един екземпляр неповторим, неповторим. Учителят задал задача на всички, в касичка да си събират, всеки ден да пускат по някаква монета и с пускането на парата и съответна формула. И той взима и направя за четирите стенографи по една касичка във вид на буренце. Ама така елегантно направено, така фино, полирано, с разните му обръчи, разкошна работа, бижу, бижу направени касички. И един ден, казва Паша: „Няма я Савка, няма я Еленка, никой няма около мене“, а те имаха на ул. „Карл Шведски“ къща-близнак, която половината беше тяхна, а половината на генерал Заимов. „Требват ми пари, а нямам. Сега тук е комичното: няма от кого да взема, а ми трябват. И аз си рекох, ех, аз ще взема да си направя заем от моята касичка, пък после ще си ги върна, разбира се, в касичката. И съм взела касичката и съм се въоръжила с един нож. От тук го въртя, от там го въртя, нищо не става, не мога и не мога. какво е направил тоя Колю, не мога да се добера до стотинка. И в това положение,както съм въоръжена с ножа и работя, хоп Учителя е пред мене. Аз се изненадах, а Той се засмя и каза точно така: „Рекох, практикувате си стария занаят“. Аз се засмях и рекох: „Само, че сега за разлика, че е от собственото“. Колю много ги правеше едни такива работи. Веднъж има много хора, беше закъснял, вратата заключена и той се беше покачил на гредите в салона и оттам да слуша беседата. Неповторим брат, неповторим. Ожени се за Катя Велева, а тя от този голям македонски род, гдето ви казвам Александър Протигеров. Имат един портрет, е-е голем колкото прозорецът ми е вуйчо им. Те бяха завършили всичките във Виена, а баща й бе първият стенограф в Народното събрание. Един от сребро изля бюста му така. Единият й брат инженерство завършил във Виена, но тук практикуваше адвокат, но да видите какво се казва честен адвокат. Като застане пред иконата сутрин и един голям кръст като направи и каже: „Господи, и днеска да възтържествува правдата!“ Изобщо много съм благодарна на небето, че Учителят ме постави при тях, аз бех четвърта. Те са три сестри - Паша, Аня и Надя. И Той казваше Учителят: „Тоз триъгълник не трябва да се нарушава“. Аз бех тяхната най-малка, четвърта сестра. Та дори се появиха и ревности между някои наши хора, защото те бяха едни от най-елитните. Паша е едната сестра. Ще ви кажа и историята на Паша, как е дошла при Учителя. Техния род е от Бесарабия - баща й е руснак, а майката - българка. Баща й е покойник и вече са тука в България. Майката е сама с трите момичета: Паша, Аня и Надя. Надя беше най-малката сестра и имаха още един федя, не знам двама ли братя така, но Паша е много любознателна, иска да учи. Едвам е на пет години. Но иска да ходи на училище. И майка й се видяла принудена и отива до учителката и моли: „Абе много иска това дете да дойде като слушателка да идва, да престане тоя порив в него. На училище, та на училище“. Приела я учителката. И накрая на годината, какво мислите, Паша идва и размахва свидетелството, че шест е получила. И така Паша само на 21 години беше когато беше учителка в първа.девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“. Предаваше химия. „Аз учех Лора Каравелова. Немаш представа каква хубавица, каква красавица беше.“ Но там бил брат Радославов с жена си учители. На министъра Радославов брата, той беше историк мисля. И така тя оттук-оттам се запознава с тях, а те вече ходят на ул. „Опълченска“ 66 и така и тя отива с тях и вече приема Учителя, обаче я надушват, че е дъновистка и я уволняват. И като я уволняват я изпращат учителка в Русе. Тя там много малко е учителствала. Вие няма да я знаете, къщата на Стефови, не ги знаете и тех. Така в двора им имаше една барачка на куцичката Стефанка и Гена Папазова, която беше доцент по цветарство, имаше катедра. А тя беше нейна ученичка, тя така в очите я гледаше Гена. Когато си замина Паша и тя понеже знаеше аз какво съм в парахода за тех и последния помен на Паша, така пред всички, при Еленка Андреева се събирахме, вика: „Йотке, докато съм жива, аз поемам на Паша годишнината, а аз като си замина щафетата я предавам на тебе. Ти ще имаш грижата“. Щото бях една от най-близките. А Гена така благоговееше пред Паша. И добре, ама Паша е учителка в Русе. Но и в Русе я научават, че тя е от Братството. И от там я уволняват. И като я уволняват тя идва на Изгрева и като идва на Изгрева, Учителят си я оставя и тя така остана стенографка на Учителя. Но Учителят знаеш какво им даваше? По 30 лв., колкото за хлеб и за млекце. Но в тех, така изобилие течеше. То това е Любовта. И минава се много малко време, дали месец, дали два и после тя прочита във вестника: „Министърът на просветата уволнен“. И тя с вестника при Учителя: „Учителю, министърът на просветата е уволнен!“ „Паша, знаеш ли защо е уволнен? Рекох, уволниха го заради твоето уволнение!“ Ето, това е. Какво ли не знаеше Учителя! Къде ли не събития ставаха първо тук на Изгрева, че после се проектираха долу в света.

И за Паша мога да приказвам. Паша беше една от четирите стенографи. А тримата: Савка, брат Боев и Еленка, те правеха корекции на беседите, коригираха правописа. А само Паша ги стилизираше. Значи само Паша ги стилизира. И един път, понеже нейната сестра Аня, тя е образцова учителка в езиците, решила тя да стилизира беседата. И я направила и след като вече е готова, нали тя се чете на Учителя. Учителят се усмихнал и казал: „Е, рекох, понапудрила е, поначернила е, като една мома“. И край. И след това Паша отново преработва беседата.