2. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

И където имало нужда натам се насочвал, но никой не се е грижил за образованието му. Каквото е правел го е вършил от голяма находчивост, но той имал силна памет. Понеже сутрин отивал за мляко той видял някаква обява и като се върнал при тях казал, че имало някаква обява и казал каква е обявата. Тя била доста дълга и те го запитали: „Ами ти нали не знаеш да четеш, откъде знаеш каква е обявата?“ Той отвърнал, че е чул един човек- като я произнасял на глас и той запомнил това, което е чул. Това нещо направило впечатление на сестра Паша, че това момче има памет. За да се убеди още по-добре тя отива с него до тази обяда. Той я завежда, тя прочита и вижда, че наистина той дословно е цитирал написаното във обявлението. Тогава тя като се връща с него вкъщи му казва: „Ти, Иване, искаш ли да учиш?“ Той отговорил: „Ами искам“. „Тогава ще ти дадем да учиш!“ И така Иван, който бил вече на 15-години започва да учи от първо отделение. Първо отделение изкарва за 2-3 месеца, второ отделение за още 2-3 месеца, трето и четвърто. Така за една година той взема четирите отделения. Започва прогимназията и на другата година той се изравнява вече със своите връстници по възраст и влиза в гимназията. Отделенията и прогимназията той изкарва като частен ученик и вече го записват като редовен ученик в гимназията. Но нали не е свикнал с порядките в училище, той не можел да контактува с хората, проявява своеобразие и става нужда да бъде отстранен от училище и да продължи пак като частен ученик. И понеже Паша и сестра й Аня са били учителки в гимназията, имали са доста контакти с учители, та по такъв начин той е могъл като се явява на изпити да си вземе гимназиалното образование. По такъв начин са избегнати разни конфликти, които в противен случай биха се явили. Но трябва да се отбележи, че още преди той да започне да учи, тъй като Паша през това време е контактувала с Учителя и един ден решила да отиде при Учителя, но купила букет за Него. По това време една госпожица да носи букет за някого си не било прието и тя казала на Иван той да носи букета и да върви след нея. А било лятно време. Иван бил с къси панталони, бос и някаква ризка. Тя вървяла с чантичката си напред, а той след нея, като че отиват някъде на гости, за където е предназначен букета. Така стигат до ул. „Опълченска“ 66. Преди още да почука тя взела букета от Иван и му казала да стои навън и да я чака докато тя е вътре. Но тъкмо да почука и Учителят излиза, поканва я да влезе и се обърнал към Иван и му казал също да влезе. След като е поканен и Иван влиза в стаята. Учителят му посочил стол да седне, а понеже той бил още малък той като седнал на стола, нали краката му не стигали до земята, той ги мандахерцал насам-натам както всяко дете, макар че той е вече на 12-13 години. Но държането му е било като на едно дете от улицата. Учителят го запитал: „Как се казваш?“ „Иван“, отговорил той. „Иване“, рекъл Учителят, „я си дай ръката“. Иван си подава ръката. Учителят му говорил много работи, като му гледал ръката. Но Иван вече впоследствие казваше: „Аз нищо не помня от това, което ми е говорил Учителят с изключение на едно. Чух и разбрах и запомних следното: „Ти, момче, да се стегнеш за големи страдания. От тоя пасаж“, казва Иван, „нищо не ми направи .впечатление“. Разбрал само думата големи и казал: „А, щом са големи, значи са за мен. Аз с малки работи не се занимавам“. И така това какво ще бъде, що ще бъде той не проумява, но след години вече когато минава наистина през изпитанията, той се сеща какво му е казал Учителят. Но нищо повече не помни. „Много е говорил, но аз нищо не помня с изключение само на тия думи „големи страдания“. Нищо друго не можал да запомни от това, което му е казано. И така това му е първия контакт с Учителя. От тук насетне той започва от време на време да посещава Учителят.