25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица?

Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“.

Аз преди да замина имах разговор с Борис. Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука. А как е работено, как е правена и с брат Бертоли също съм говорил. Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж. В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата. Туй представлява човекът, гдето тече водата, то извора е главата. Тези са раменете, т.е. стените, а долу вървят едни корита вода гдето върви. В чертежа това са краката.

В.К.: Това не го знаех.

Г.Д.: Това са краката. Значи все едно, че човекът е пентаграма. Бертоли начертал така план за чешмата: тука вода, тука чучурите, коритата и т.н. При Бертоли тогава работеше един скулптор, имаше работилница към Павлово и той взема него да направи зодиаците там на място от цимент, много сполучливо, също чучурите там, това онова. Водолея го направил с главички. Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри. Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали.

В.К.: Това не го знаех.

Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода.

Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н. Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности. Едни знаят, а други не знаят, едни искат, други не искат. И се замислиха. След известно време казва сестра Стойка; „Георге, няма да викаме никого, ние които сме тука 5-6 души, ние ще правим чешмата, финансираме“. „Викам, добре, ама не е хубаво така. Вие сте един колектив тука, Братство, трябва да знаят всички.“ „Добре, няма какво да чакаме“. И почнаха, обаче един Топалов имаше, той човърка и така, така, така явиха се противоречия и вече, понеже аз отидох с голяма активност, с голяма сила, с голяма енергия, бързам какъвто винаги в работата си бях, организирах работата и с кмета. Кметът на моя страна, дори даде най-добрата кариера от новата да извадят камък, няма кой да го вади и говорихме с един брат Иван Джоджев, който беше ръководител, там един яшар да вади камъка. Добре, но дойдох си тука, той се отказал да вади камъка. Пише ми: „Ела, щото няма кой да вади камъка“. Той от там не може да намери човек, вика ме аз да отида там да намеря човек. Ха сега де?

В.К.: Противоречия и противодействие.

Г.Д.: Отивам аз втори път, намерихме един млад мъж, който по железниците работи по линията и има свободни дни. Те са на смени и полека, лека той почна да вади хубав камък и така вади камък той, прераздава го кмета, слагаме го при чешмата. Аз вземам участие при размерването и донасянето като горе го товарят други и остана там една голяма поляна от камък. Ставаше въпрос сега как да я направим. Зодиаците са разрушени, трябва отново да се направят. Аз тогава отидох да преговарям с един скулптор Гачев и почна той да ги работи и леяр да ги отлива. Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка. Като стана камъка, трябваше ми един майстор поне зидар. Добре, ама не можем да намерим, най-после говорих с един бургазлия, който е майстор и може да реди камък, обаче той се уплаши от толкова голям камък, пенсионер е вече с 2-3 години по-малък от мене. Макар че обеща, не дойде, на уговорката не дойде, тогава ние почнахме с един друг. Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва. Както и да е един малък спор, но го уредихме. Аз се съгласих с тях и отстъпих. И почнахме обаче почнахме с един друг, пак от Братството, но той пък се разболя. До обед работи и след обед взема мотора и си отиде в Бургас. Другият ден вземах аз двама души от ТКЗС-то обикновени зидари. Пак аз имам снимки от Балкантурист от Габрово. Там бях и помолил един приятел да ми направи снимки на тази зидария, смесена зидария и по тази зидария почнахме зидарията под мое ръководство. Аз тука бях направил на вилите едни такива художествени вили, тези зидарии с камък и тъй с керемиди отгоре с бутчета, проект на архитект и те се възхитиха, който ги видя. Казах им, че така ще почнем. Почваме сега по снимките, аз ръководя. Всичко хоризонтално, едно парче да бъде, но да бъде хоризонтално. Малко да бъде ама хоризонтално да бъде. Всички хоризонтално да бъде и действително някои бяха довели зидар опитен, който постави няколко камъка, накарах го да ги свали. Аз не го бях забелязал кога ги е сложил. Извинявай казвам, ама ще ги свалиш. Ама туй, ама онуй. Викам, не, ще ги свалиш. Та искам да кажа де това, не е до голяма педантност, но въпросът е, че като сме почнали, да бъде както трябва. Така се завърши и действително ако дойдеш да видиш с малка вътрешна фуга изпипано е, идеална оабота. Всичко, така стана зидария, местата на зодиаците си стоят, запазени са, обаче не ни разрешават да ги поставим. Но сега вече тези годни, които «ват ще ни разрешат вече. Корнизи има да се правят също и там трябва да организирам и там казвам до една-две години трябва да го направим, щото -яма време. После не зная.

В.К.: Е, защо не разрешават?

Г.Д.: Защото зодиаците били религия. Особено аз нали лично ходих при партийните отговорници, казват: „Ах, вие дъновисти, дума да не става. Вие, дъновисти, дума да не става“. Ами нали там напоследък един противник ни обадил в Бургас на милицията и идват и забраниха да се работи и да се ремонтира. Викаха ме в милицията в Бургас. Е, защо? Защото е противник на ремонта. И със Стойка не са едно и че аз я правя, а не Борис. А Борис е стар вече и ме праща. И в милицията ни викаха: „Ти какво търсиш тука, бе на наша земя, дъновисти ли ще правите? Кой сте вие? Дай си паспорта. След една седмица го получиш от Айтос“. Те са правили справка с моето село. Моето село е на 30-40 км от Бургас. Правили справка и го занесли в Айтос и го получих от там. Изобщо прекарах така години в затруднения. После оспорват там от селата, че не е направена така както беше. Казват: „Не е направена както по-рано и както трябва“.

В.К.: Не е направена така както трябва на времето, така ли?

Г.Д.: Да. И със стълбички и там да наливат вода, а пък балустрите, които разделят водата, тази която е за пиене водата и тази, която е за животните - тя е съборена вече. Пък ние я направихме така, всичко едно, защото сега няма животни да пият вода. Животните са на съвсем друго място.

В.К.: Големи противоречия.

Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка. Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина. Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение.

В.К.: Чешмата на Тополица?

Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата. Направи казва молба, пратили са я до Бургас и там отговарят, че милицията не разрешава. Пак аз работа имал съм вече с тях. И остана така за в бъдеще да се уреди. Зодиаците са готови, всичко, корнизи да се направят и да се монтират зодиаците.

В.К.: А къде се намират?

Г.Д.: Там в селото.

В.К.: Да, само че трябва да се поставят.

Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя.

В.К.: Ясно, да. Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана?

Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено.

ПРОТОКОЛ

Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен.

Съветът на братството реши:

1.  Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета.

2.  Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв.

3.  Упълномощава Драга Михайлова Иванова - ръководител на братството да изтегли от влога на В.О. „Бяло Братство“ в ДСК сумата от 2000 лв. и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата.

Братски съвет: 1. Драга Михайлова, 2. Георги Йорданов, 3. Кирил Стоянов, 4. Андрей Тодоров