19. НАБЛЮДАТЕЛЯТ  

Опитност на леля ми Райна д-р Ив. Станчева, най-малката сестра на майка ми.

Леля Райна се познава лично с Учителя. При посещение на сливенци беше поканен на обед у тях. На обеда свако Жанко, мъжът на леля Райна, лекар, добряк, наивно пита Учителя: „Г-н Дънов, с какво се занимавате?" „С наблюдения", отговаря Учителят. А леля Райна, завършила английския колеж в Цариград, рядко интелигентна, с пробудено съзнание и тънък ум, схванала неуместния въпрос, поглежда с неодобрение своя съпруг. Тя беше разбрала кой е този човек и господин. За нея той бе Учителят.

В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент-медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.

Леля ми прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: „От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да й каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя. Веднъж и аз присъствувах на разговора. Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно. И Той се смя със сълзи. Аз за пръв и последен единствен път Го видях така да се смее. И Той й казваше: „Повтори, повтори същото" и почваше отново да се смее със сълзи. Леля Райна беше рядко духовита. Беше оценила Благодатта изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея. Благодареше и възнасяше хвала на Бога.