18. ГУЛЯЙДЖИЙСТВО

Една опитност на леля ми Ана Христо Белова, по-голяма сестра на майка ми.

Мъжът на леля ми Ана беше веселяк, гуляйджия. Не пиеше никога сам, но в компания поддържаше веселието. Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето и прекаляваше като се опиваше, не можеше да носи питиетата. Напиваше се и често бе пиян. Голям тормоз бе за всички.

Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: „Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не гуляйджийства". Той обещава повече да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания. За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било.

И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забравя обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла го довеждат вкъщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: „По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога се плаща двойно по-скъпо".

Проверихме и единият закон на Благодатта, както и другият закон на Принудата.