9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Гита: Когато Учителят се прибра на Изгрева в София аз започнах да мечтая за Изгрева и често повтарях на баща си: „Тате, искам да отида на Изгрева!" И така, понеже повтарях и потретях това нещо, един ден баща ми каза: „А бре, синко, какво е това нещо, ти все за Изгрева говориш". И накрая той взе един камион, натовари децата и мене и малко багаж и ни закара на Изгрева. Като пристигнахме там брат Влад Пашов ми намери квартира, една малка стаичка, там надолу, надолу под сестра Райна Арнаудова, близо до бараката на Тодор-гледача. А там наблизо до нас живееше един учител по цигулка на име Антов. Той преподаваше уроци и децата ми като слушаха как занимава децата се запалиха и те да свирят. Сестра ми Кина като разбра това нещо, че имат желание да свирят, им купи цигулки. Антов ги прослуша и ги прие при него да свирят. Но трябваше да се плаща за уроците, а аз нямах пари. Децата бяха малки още и аз не ходех на работа, само с тях се занимавах. Затова предложих на Антов да му давам някои продукти като сирене, хляб и други продукти, а понякога и пари, които баща ми ми даваше както и сестра ми Кина, която беше учителка в нашето село Алдомировци. Сестра ми изобщо много ми е помагала.

Пропуснах да кажа, че моите родители не бяха богати хора, но къщата им беше пълна откъм храна. През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло, сирене, кашкавал. Баща ми одобряваше, че сме вегетарианци и казваше, много хубаво, че не ядем месо и когато бяхме на село те не готвеха месо, нали знаеха, че ние не убиваме животните.

Заради мъжа на Здравка, моята рождена сестра баща ми го бяха набедили, че е комунист и ни евакуираха за известно време на друго село, а сестра ми Здравка с децата си в съседно турско село. Та след 9.IX.1944 г. сестра ми Здравка и семейството им се ползваха с привилегии на активни борци против фашизма, минаваха за комунисти и затова децата им учиха в Съюза (СССР) и т. н. Те не можеха да ни търпят и ни наричаха „занесени дъновисти". В това време пък Кина отиде за два месеца в Севлиево.

И тъй децата започнаха да вземат уроци при Антов и напредваха много бързо. Започнаха да свирят и песните на Учителя и Паневритмията за моя радост. Аз ходех на беседи и лекции, помагах на сестра Янакиева, която беше възрастна жена, да сеем цветя. Когато биват на Изгрева винаги гледах да заведа децата при Учителя да Му целунат ръка. Правеше ми впечатление, че Георги се дърпа като козле, а пък Учителят го попипа по главата и каза: „Той в щестлавничък".

Докато бяха малки децата не ходех на работа, но като поотраснаха тръгнах с Ганка и Ружа да работя на Славчо Печеников, да бера малини и касис. С брат Петър Филипов и брат Боян Златарев и други братя отивахме е провинцията да берем ябълки и сливи в Кюстендил и от там си докарвахме хубави ябълки за зимата. Вършехме и друга работа. Братята ковяха паркет и аз също им помагах, но не съм ходила на държавна работа.

По едно време се разчу, че ще открият интернат за даровити деца. Тогава дойдоха у нас вкъщи проф. Миланов и проф. Владко Аврамов, които изпитаха децата и одобриха и двамата като казаха при какви условия мога да ги заведа на определената дата в интерната. Така децата постъпиха да учат и аз бях вече свободна и можех да работя. Децата учеха и двете много добре и аз от време на време им занасях по нещо - някаква храна или те идваха някой път да ги изкъпя или за нещо друго. Но през това време аз ходех на работа у приятели и роднини, перях и те ми плащаха и ми даваха много дрехи за децата - палта и други. Особено, когато отивахме на Рила, а аз ги водех всяко лято на Рила и тогава ми даваха вълнени дрехи за децата и т. н. На Рила децата свиреха братски песни и вземаха участие при Паневритмията и литературните програми.

След интерната децата преминаха в музикалната гимназия, но главното беше, че те имаха отношение към Братството и братския живот. Те вземаха, както казах по-горе участие във всичко, което ставаше в Братството. Братята и сестрите много им се радваха и просто душата си даваха за тях. По-късно когато нямаше кой да свири на Рила те свиреха като аз им пригласях с китарата. Учителят им Антов, който не беше от Братството, но, на когото живота на Изгрева не беше чужд, много се радваше на техния успех.

След заминаването на Учителя на 27.ХИ.1944 г. на Изгрева даваха много концерти, а беседи и лекции братята и сестрите четяха по някакъв определен ред, правеха резюмета и т. н. и изобщо на Изгрева беше много оживено.

След 9.IX.1944 г. дадоха на мене и на децата 60 лв. пенсия, с която преживявахме и с това, което изкарвах. Баща ми също ме подпомагаше. Той беше бакалин на село и когато отивах там той ми даваше сирене, кашкавал и други неща. Тогава на село имаше шарлан (натурално слънчогледово олио) та донасях по някоя дамаджана, пък още и яйца и др. Изобщо като се върнах от село къщата ми се напълваше с продукти, някой самун хляб, яйца и какво ли не още. А децата от ден на ден свиреха все по-хубаво. Те свиреха и на Паневритмия на Изгрева.

Гита: Минаха много години. Ако беше жив Емил можеше да свърши много работа. Той работи с проф. Джуждев и последния преди няколко години беше поканил Йоанна на конгреса на есперантистите във Варшава по случай годишнината на Заменхов, да свири на конгреса. Йоанна внесе дори 500 - 600 лв., но после не й разрешиха от милицията да замине. Изобщо десет години не разрешаваха на Йоанна да излезе от България. На проф. Джуджев му беше много мъчно, че Йоанна няма да вземе участие.

Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно по неизвестни на мен причини тя се отдели от мене. Не ще забравя никога как една година след обесването на Емил наблюдателя на връх Мусала - Кирчо ни взе със сестра ми Кина, Лиляна Табакова и брат Кръстю Трифонов в наблюдателницата като негови близки и там прекарахме цял месец. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Един път Учителят свирил нещо на сестра Лиляна на цигулката си и тя като запитала какво е това странно нещо, Учителят отговорил, че това е музика за блудният син. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела била пискала и тя се разсърдила. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: „С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството казва, че ще го даде на държавата.

Първоначално не се чувствуваше отсъствието на Учителя, но през 1957 г., когато направиха обиск в много градове в България и иззеха беседите по нареждане на Тодор Живков, братята не се разбраха кой да ръководи, станаха спорове с брат Никола Антов и беше заведено дело срещу Братството, взеха ни салона и Изгрева и разпръснаха братята и сестрите по цяла София. Нямахме вече салон, където да се събираме, нямахме поляната за Паневритмия, не можехме да се виждаме с приятелите и да контактуваме.

Когато ни отнеха Изгрева и започнаха да строят блокове по нашите места и ставаше въпрос да бъда включена за апартамент, сестра ми Кина ходи при Лало Ганчев, сподвижник на Емил, да го моли да ми съдействува за включване, обаче Ганчев отказа да ми помогне.

Бях подала молба, щото Емил да получи звание „Борец против фашизма и капитализма" като представих разни документи във връзка с дейността му, обаче ми отговориха, че дейността му като такъв не била достатъчна. Тогава сестра ми Кина поиска да ми бъдат върнати обратно документите като казала, че историята ще каже един ден за случая кой е крив и кой е прав.

След 9.IX.1944 г. бях привиквана в милицията и бях поставяна на електрически стол, защото искаха да бъда в услуга на Т. Живков като доносчик, но аз отказах в резултат, на което ме нарекоха шпионка и ми спряха пенсията за 10 месеца. А пенсията ми първоначално беше само 33 лв. като ме сложиха на ел. стол ми казваха, че само с едно натисване можели да ме ликвидират. Казваха: „Знаеш ли, че с едно натисване можеш да изчезнеш от тоя свят?" А аз им отговорих: „Благодарение на моят мъж е дошла тая власт и вие седите на тоя стол! "

Кина: Има един случай, който искам да разкажа. Преди години бях веднъж на Вада, а там беше и Лили с някакъв наш приятел Станчо. Аз бях сънувала през нощта Учителя, но с образ на Христа и имах едно хубаво повдигнато настроение. Като разговаряхме стана въпрос как се отива на Бивака на 7-те Рилски езера. А Лили беше ходила вече там и каза, че било много лесно върви се по пътеката нагоре, по която има следи от конски копита и така нагоре, нагоре и се отива на Бивака до езерата. Аз се чувствах някак вдъхновена и тръгнах сама нагоре. Вървях доста, но по едно време изгубих пътеката, как стана и аз не зная, забърках се и тъкмо се чудех накъде да вървя и изведнъж се появи една змия пред мене. Като я видях аз се отдръпнах на известно разстояние, за да се предпазя и неусетно излязох на пътеката. Така аз продължих пътя си и успях да отида сама на Бивака. Като че змията се появи, затова, за да ме ориентира в моя път.