8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Гита: През 1943 г. някои братя запитаха Учителя дали ще има събор това лято, а Учителят се обърна и каза: „Щурците бягат от поляната, а вие питате дали ще има събор?" Значи, щурците се разбягали, за да не ги стъпчат, а ние питаме дали ще има събор. И съборът стана 1943 г. и беше голям. За Паневритмия се бяха наредили в четири редици. Много от сестрите си бяха ушили за събора дълги рокли с широки ръкави и коланчета на кръста по модел от Учителя. Беше чудно хубаво. Правиха много снимки тогава сестра Давидова, сестра Борова и други. А музиканти имаше много, колкото щеш. Всичко свири колкото знае за благословение. И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири. Свириха брат Галилей, брат Митко Костов, брат Христов и много други. И всички бяха готови да започнат, но Учителят не почва. Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара. А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара. Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега". В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде!" Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата?" А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано. Идваха и други братя и сестри. При Крестеняков научих много песни, но първите бяха „Венир Бенир", „Вехади" и „Изгрява вече ден тържествен". Той казваше, че трите песни са в една и съща гама - ре минор „Хайде, казваше той, да научим песни, че ще ги изсвириш на Учителя".

След голямата бомбардировка над София през януари 1944 г. Учителят се беше евакуирал в с. Мърчаево, а аз с децата се евакуирах в нашето село. Много приятели се бяха евакуирали в Мърчаево - Весела Несторова, Галилей Зеличков, Йорданка Жекова, Балтова и много други. Но тогава от нашето село до Мърчаево нямаше никакъв превоз. Обаче Емил имаше един познат шофьор, който караше линейка и който ми казваше: „Когато поискаш, като отивам до Банки мога да те вземам с линейката и пак да те връщам".

Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка Захариева.

Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам?" А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти!" А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става?"

Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката?" Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „Войника с пушката, тя с китарата" и т. н. Беше много интересно това нещо и идваше да покаже, че за Учителя няма нищо скрито и че Той знае всичко. Аз отговорих: „Тука е, тука, Учителю", взех я от ъгъла зад вратата и започнах да я вадя от калъфа и като я настроихме започнахме да свирим. Той каза: „Най- напред „Вехади", после „Венир Бенир" и накрая каза: „Хайде, още една песен да изсвирим" и изсвирихме „Изгрява вече ден тържествен". Учителят знаеше какво бях научила.

Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят!" А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно. Той се занимаваше с всички едновременно.

Имаше един период, когато ние тримата - Георги, Йоанна и аз свирехме на Рила на Паневритмия. Тогава Тошко Симеонов все ни подтикваше. Аз ставах сутрин за молитвения връх. Като се върна набързо закусим с децата и хайде на Паневритмия.

Йоана: Има нещо, което майка ми е пропуснала. Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти. Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си. Тя боледува много след станалото с баща ми. Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво. А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за свиренето тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам". Той й казал тогава: „Ще имате двама помощници!" Разбира се, че това сме ние двамата с брат ми. Причината, че те са били в Мърчаево с Генчо Генчев е тая, че те са били още в миналото и двамата музиканти, в древните времена. Майка ми често пъти е разказвала това нещо но тук е пропуснала.