4. ЕВАНГЕЛИСТКИ МЛАДЕЖИ НА ИЗГРЕВА

Жоро Кьосев е роден на 23.1.1913 г. в Дойран. Баща му Гиго Кьосев е роден в Струмица. Те са македонци. Майка му Елена Граматикова и тя е от Струмица. Първото им дете е починало в Струмица - Бенча, после има трима братя - Коля, Жоро и Димо и една сестра Рута. Те бяха живи. Значи четири деца живи. Те бяха евангелисти и ходеха в евангелската черква. Даже баща му като е дошъл тук в София не зная в коя година, той бил основал евангелската църква на ул. „Солунска". Значи това бил бащата на Жоро. И той много не се радвал, когато Жоро се отделил от евангелската църква, а той бил тогава с Галилей Величков, Димитър Кочев и Кирчо-Лъвчето. Кирчо бил много закъсал и те искали да му помогнат и му казвали: „Ела, ние ще търсим нови хоризонти! Тука някак си не ни харесва, много е ограничено". И новите хоризонти ги намират на Изгрева и там са останали вече. Това е било времето, когато вече аз съм била отишла на Изгрева. Те идваха на беседи, престояваха у нас винаги и понеже нямаше къде да спят, постилахме черги на земята за тях и така преспиваха. Винаги преди беседи те идваха и ние бяхме една хубава компания, едни хубави, възпитани момчета бяха, с хубаво държане и се чувствувахме като едно семейство. Имаше лекота. Много хубаво прекарвахме там и по-късно вече аз имах една дружба преди Жоро да го видя. Една много чиста, хубава дружба с Христо Екимов. А баща ми като чул, че аз съм се разхождала с някого там, каза: „Веднага да се прибираш вкъщи". Аз му викам: „Тате, ама то нищо няма..." А той отговори: „Ти нищо не знаеш от живота, веднага се разделяй." И аз си казах, баща ми ще ме раздели от Изгрева, дума да не става и му казах: „Повече никакви разходки, не". Христо ми пише писма, идва, но аз обещах - повече никакви разходки, баща ми иска да ме вземе долу в града, край. Христо беше много хубав младеж, чист човек, сериозен и аз бях едно малко момиченце. Веднага значи аз прекъснах дружбата поради баща ми. Две години по-късно, нали, Жоро идваше на Изгрева и ми каза: „Дай да играем на шах". Жоро ме запита: „Знаеш ли да играеш на шах?" „Зная", викам. И седим на една маса пред прозореца и играем на шах и се смеем и в това време минава Христо вече разделени с него и като ни видя отсреща, промени му се цвета на лицето. Естествено си е помислил, че аз имам нещо с Жоро. А то абсолюно нищо нямаше между нас. Ние бяхме там братя и сестри, никакви чувства нямаше между нас Христо застана така и погледна, та и на мене ми стана мъчно и си казах, какво да направя сега, аз обещах на баща си да не се срещам с него. И тогава той, Христо, отиде да работи в Телиш и се отдели от София. После той си имаше друго приятелство и т. н.