3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

Салонът беше направен - голям, с големи прозорци. Как протичаше живота в ония години? Аз живеех при брат ми, до нас имаше една къщичка, в която живееха брат Борис, Никола Нанков и брат Жорж Радев. Те бяха до нас. Брат ми не беше още женен. Брат Жорж Радев беше човек много културен, много особен и същевременно общителен и имаше много хумор в него. Та много сме се смели, но беше някак особен. Имахме всички заедно много хубава дружба. Мисля, че брат Борис беше тогава 33-годишен, аз бях 17-годишна. Значи 15 години разлика. Защото в неговата фигура аз виждах един образец на един изработен човек. Там се запознах с моя бъдещ съпруг. Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н. После там дойде да живее баба Данка с Димитър Стоянов - Димитрий. Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз. Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа. Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност. А Димитрий казваше: „Ела, аз ще те науча на цитра!" Той имаше две и ми даде едната. Той започна да ми предава уроци и даже един път излязохме с него на концерт. Уроци съм вземала и по пиано при Мария Тодорова, другарката на Борис Николов и Ирина Кисьова, но то беше много кратко време, защото аз нямах пиано. Упражнявах се в салона, там имаше пиано. Но поради това, че нямаше условия зарязах пианото. Но после, когато се омъжих вече Жоро, съпругът ми казваше: „Цитра трябва да имаш". Тогава негов приятел Митко Кочев беше в Австрия в Грац. Там бяха студенти и Жоро му написа писмо. Ние бяхме постоянно заедно с Димитър Кочев, бяхме приятели. И той ми изпрати една разкошна цитра в кутия. Имам сега цитра моя, но седи, спи, не свири.

Имам ли някои опитности от онова време, когато съм била ученичка, с Учителя? Как да нямам. Учителят играеше в средата на поляната. Ние наоколо. Ние ги учехме упражненията тогава и какво да ви кажа, аз хвърчах по поляната. Бях на седмото небе. Така бях радостна, че намерих това, което търся. Имаше една малка метеорологическа станция в средата на поляната, с барометър и всички други уреди и Жорж Радев беше метеоролога. Всяка сутрин и вечер той измерваше и записваше данните от уредите и аз му казвам: „Брат, нека и аз да се запозная малко с метеорологията". Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд". Спре ли бурята почва дъжда. Това беше значи за оня период от време - тогава. И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд. И аз викам на Жорж: „Дай да се занимавам с тия неща". После Жорж си беше взел едни светло син костюм, особен, много смешен и с него си ходеше и много добре се чувстваше в него. То беше много хубава дружба. После Николай Дойнов се ожени за Дора Карастоянова и излезе от там. Тогава останаха в едната стая Жорж Радев с Никола Нанков и в другата стая брат Борис Николов. Като много по-късно дойде там да живее в тази стая брат Боян Боев. Тената (брат им Стефан Дойнов) идваше от време на време и в последствие идваше много често от Габрово. Но почти го нямаше първоначално. Така няколко бараки една до друга бяха пълни с жизнерадостни млади хора.