27. ПЕВИЦАТА МОРФОВА

Певицата Морфова беше необикновено явление в музикалния живот в София. За нея е писано и говорено много. Затова аз ще разкажа нещо необикновено.

Учителят ме беше изпратил при нея да уча. Тя прослуша гласът ми и се съгласи да ме вземе за ученик и ми предаваше уроци. Бяхме станали много добри познати. Тя ми предричаше необикновена и бляскава кариера с моят глас. Това вероятно е трябвало да стане, но съдбата имаше друг план. Тя катастрофира с една лека кола и почина. На 40-ия ден след погребението аз я сънувам в един хубав сън, как тя се качила на един хубав храм и пее ли, пее с нейния чуден глас.

Сънят е жив у мен и аз отивам на Изгрева. Среша ме Иван Кисьов и му разказвам съня. Той също е развълнуван. Среща ни Учителя до стаичката Му и го поздравяваме. Разказвам Му съня. Той се усмихна и каза: „Рекох, ами тя сега току-що беше тук при мене в стаята на разговор. Аз току-що я изпратих да си ходи и след това слезнах долу, за да ви посрещна". Ние мълчим и сме изумени. Значи Учителят се срещнал с нея и й е дал път за Невидимия свят. Какво знаем ние за живота? Ние имаме само малка представа и един много малък отрязък от физическия свят, който познаваме бегло и с който работим.