26. „ВЪН ОТ ИЗГРЕВА"

Братството е на Рила на лагеруване. Любомир Лулчев, понеже се разсърдил на Учителя за една работа, събрал своите хора „Упанишадите" и решил да напуснат лагера. Тогава Учителят се обърнал към заобиколилите го приятели и казал сърдито като посочил лулчевистите: „Тези тука всичките да си отидат! Мястото им не е тука, а в света". Учителят би възмутен и необикновено ядосан.

Тази случка се повтаря и на Изгрева. След редовната беседа на Учителя Лулчев събираше своите хора настрана и започваше да им говори и да обяснява едновременно тълкува какво е искал да каже Учителят в беседата си. Около него се събираха 10 ^ 15 човека. При едно такова събрание Учителят каза за тях: „Вън от Изгрева! Отивайте в света!"

Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моят уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев ви-окопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя. Тогава имаше един такъв израз. Понеже българите имаха волски коли, биволски коли и коли теглени с коне. Това им беше превозното средство. Та Лулчев не искаше да се вози на колата на Учителя, защото стопанина на колата и на конете обикновено седи отпред, държи юздите на конете и ги насочва по този път, който той е избрал. Та смисълът е този, който има колата, има и юздите, има и властта да тегли юздите му в ляво или в дясно, да спира конете или да размахва с камшика, та да ги подкарва в тръс или в галоп. След 9.1Х.1944т. комунистите дойдоха на власт. След два месеца арестуваха Лулчев и той бе в затвора. Отидоха да питат Учителя за Лулчев. Той им каза: „Нали той не искаше да се вози на моята кола? Сега ще го видим къде ще го откара неговата кола с неговите побеснели коне". А те го заведоха на съд, дойде присъдата и го убиха след това. Ето една история за поучение.