20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже!" Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да

Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. И от мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. Аз съм се домъкнала тука и това гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". А Учителят й казал: „Няма нищо страшно, всичко ще се оправи!" А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: „След един месец ще ти изпратя писмо. Сега ще кажеш на свако си (на татко) да те заведе на Рила, да походиш малко. Не едно, а три деца ще отгледаш". И така отидохме си вкъщи. Казахме на татко, той се засили веднага, беше енергичен и пъргав. Взема и й направи едни терлици, отдолу с кожичка ги подплати и каза: „Щом си така, лекичко ще пътуваш". И тръгнахме на екскурзия през Мусала. Тя нищо не носи. Той носи всичко. През Мусала, през пустинята, през рибните езера, Рилския манастир, през 7-те езера и си дойдохме в София, обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв. И казва: „Како, там ми остана туберкулозата! Там, вика, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го е диктувал и брат Боев го е написал, как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца. Писмото е при мене. Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша, сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода. Тъй, ще плиска, плиска, плиска. Ще диша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Задръжки до 12, шест пъти. Аз имам писмото от брат Боев до братовчедка ми. Това нещо като прави три месеца, пи вода и се измива и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал от там. Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди момче. В последствие след сина й се ражда едно момиче и едно момче. И тя изгледа и трите.