19. ЗАМИНАЛАТА БАБА

Баба ми кога почина, майка ми всеки ден разправяше, ние живеехме тогава на село, че баба Цона все я викала и тя да върви с нея. Майка ми много се измъчваше и беше тъй отслабнала, просто не можеше да става и писа на татко, който беше на Изгрева и той попитал Учителя какво да правим. Майка й все я вика. А пък Учителят казал: „Нека се моли за душата й. За душата на майка си да се моли и да си слага на слънцето вода и да се полива със слънчева вода". И майка ми правеше това и един път сънува баба Цона дошла при нея и казала: „Виж (била обута с туристически обувки), Недо, досега те виках, ама от сега нататък аз отивам далеч, не те викам. Отивам далеч вече, довиждане!" И изтропва с туристическите обувки. И повече не се мерна пред майка ми нито на сън, нито на яве.