15. НОВОТО ИМЕ

Бях ученичка в гимназията и ходех при сестра Еленка Андреева - стенографката, при нея да ми предава нещо, да ме поучи, вън от училището, защото не бях много паметлива. Тя ми обясняваше граматика. И отидох там. Те спяха всичките. Беше след обед. И аз така застанах вънка. Там имаше една маса, точно срещу тоалетната на Учителя. Аз се облегнах на масата. В това време пристига Учителят чак от Горницата и дойде при мене. Като дойде Учителят веднага пристигна брат Боев и започнаха да идват една по една стенографките и други сестри и се събраха около 30 души, може би. И Учителят, все едно, че няма никой, а брат Боев записваше. Учителят направо каза: „Сестра, ти се казваш Станка, но това „К", което има е едно малко препятствие, което ти с усилие би могла да преодолееш. Ако ти казват „Станче", не е хубаво. „Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата. Но стените са толкова отвесни и толкова високи, че човешкият дух не може да достигне до съдържанието. Затова не е хубаво да ти викат Станче. „Ч"-то е само за Великите Учители, за Великите Духове, защото техния дух може да стигне до тая висота. Не е хубаво да ти казват умалително име, не е хубаво да ти казват и съкратено име, защото се намаляват годините на живота. Най-хубаво е да ти казват Стана, защото при Стана всичко става". Аз после изчислих тая дума „Стана" по номерология излезе числото 22. То съдържа дипломатическа сила и мощ. И от този момент Минко се ми казва „Стана" както и други познати. Някои приятелки пък казват: „У, каква млада жена има, а той й казва Стана". Но те не знаят какво се съдържа в това име. То дава сила и мощ, дава здраве, дава богатство, било на душата, било физическо. Учителят с това име ми повдигна и духа. И с това те днес диктуват тези спомени.