31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ
Въпреки, че Небето не бе съгласно за тая връзка на Мария с Борис тя се осъществи и те се ожениха. Заживяха заедно/като семейство. Аз знаех, че Учителят не бе съгласен с тази връзка, защото чух с ушите си и видях с очите си. Но методът на Учителя бе друг. Той оставяше всеки да бъде свободен, за да прояви непослушанието си. Трябваше да минат години и всеки да заплати за непослушанието. Така стана и тук.
Въпреки всичко, че родителите ми вътрешно не я приемаха, но в знак на добро поведение и благоприличие бяха ги поканили на гости в Габрово, за да видят снахата, която много добре я познаваха от Изгрева. Борис и Мария пристигнаха в Габрово, бяха посрещнати като скъпи гости - първият син на родителите ми си води булката, за да я видят всички. Но Борис се бе нарочил, имаше повод да идва в Габрово. Имаше молба към мене да му ушия една хубава и голяма палатка за двама човека за лагеруването на 7-те езера на Рила. Аз се съгласих, защото можех да шия всичко и бях ушила вече няколко такива палатки. Тогава там на тържествения обед на младоженците бе подхвърлена идеята да направим една екскурзия през Балкана като направим един преход от Узана до Юмрукчал. Щяхме да бъдем трима: Борис, Мария и аз. Но Мария като чу предложението на Борис обърна се към мен и каза: „Ти с нас може да дойдеш само до Узана, а повече не, защото ние сами ще ходим нататък!" На Борис му стана неловко пред мен и пред родителите ми и твърдо каза: „Мария, ние си отиваме веднага за София". Получи се сконфузно положение. Всички станахме от масата. На следващият ден те си заминаха за София. Защо тя се държеше така с мене не зная. Наистина ли аз бях чудовище за нея и дали тя в мене виждаше това чудовище, с което трябваше да се бори? Остана загадка за мене. Имаха зверско отношение към мене, дори нечовешко и трудно за обяснение.
Спомням си, че сме с майка ми на Рила на 7-те езера и сме сложили нашата палатка до езерото. На петдесет метра от нас е палатката на Учителя. Борис и Мария са поставили палатката си, която аз бях ушила над езерото на 100 м от братските палатки, като са се отделили от останалите палатки. Приятелите са недоволни от това разцепление. Ние сме седнали с майка ми пред палатката на слънце и виждаме как Борис влачи една касетка с продукти нагоре за тяхната палатка. Нали са отделно домакинство, трябват им продукти, но изобщо не се спира пред майка ми, а минава край нея на 15-20 метра. Майка ми седи, гледа как сина й не се обръща към нея и с голяма мъка ми казва: „Кажи на Борис да дойде при мене само за пет минути". Но той не дойде. Аз също се възмутих от това поведение и заплаках. Плакахме заедно с майка ми. Беше жестоко да се издържи всичко това. Но по-късно, когато ми разказаха възрастните приятели, че бяха виждали Мария как заставала пред Учителя да изисква пред Него някои неща, заставала заплашителна, да й се изпълни желанието и те са оставали с убеждението, че тя искала да Го бие. Дали това е вярно, аз не знам. Какво духове са обсебвали тази душа, аз също не знам. Но това бе вярно и за поведението й към Учителя и за поведението й към нас. Какви бяха тези сили, които преминаваха през нея, аз не зная. Зная само това, което бяхме принудени да изтърпяваме чрез нея, а това не бе малко. След време научих, че тя е била принудена да изтърпява също много неща с нас. Възможно е и това да е вярно. Какво означава това? Ние бяхме проекции на сили, които се направляваха от друго място. И Учителят трябваше да търпи всичко това. И Той търпеше. Учителят бе Велик Мъченик между нас. Той беше не само Велик Учител за нас, но беше и Велик Мъченик между нас. Това трябва да се знае. И затова го разказвам.