През есента на същата година (1928) почина шефът на Захарната фабрика и ние вече нямахме достъп за работа там. Заместникът му Никифоров не ме обичаше, тъй като шефът винаги предпочиташе моите хора за работа и в повечето случаи - моето мнение за меродавно, а отхвърляше неговото. Сега той вече не ни приемаше на работа. Затова Марин остана с конетe да гледа полската работа в Арбанаси, а ние с тати отидохме да работим в печатницата на чичо Слави в Нова Загора.
През зимата случайно се запознах с една студентка от Физикоматематическия факултет при Софийския университет - Йорданка Неделчева. Тя ползуваше своята зимна ваканция. Била есперантистка. От нея за първи път чух за международния език есперанто и я помолих, докато трая ваканцията да проведе един кратък курс по есперанто, колкото да ни запознае отчасти с този език.
Аз напечатах големи афиши. Разлепихме ги и в резултат се записаха около 50 души. Курсът тръгна добре, но за съжаление, Йорданка предаде само 5-6 урока и отпътува за София. Доколкото зная от този курс не излязоха други есперантисти освен единствен аз.
След курса аз сериозно се заех и продължих ученето. Усвоих езика в общи линии, за да израсна по-късно като есперантист - ръководител на много есперантски курсове, че дори и до съавтор на есперантски учебник (1948 г.)
