27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА
След събора Учителят обяви екскурзия до Мусала. В групата се записа и брат ми Марин. И аз имах голямо желание да отида, затова обадих се на Учителя и го помолих да ми разреши и аз да участвувам в екскурзията до Мусала. Учителят каза: „Рекох, ти не бива да идваш, ще останеш тук".
След няколко часа на камионите, братята и сестрите започнаха да си товарят багажите. Аз пак отидох при Учителя със същата молба. Учителят каза: „Ти ще останеш и ще отидеш да пазиш дома на ул. „Опълченска" 66.
Ето вече камионите ще тръгват. Аз искам и трети път да помоля Учителя да ми разреши да пътувам с групата, но тъкмо в този момент десният ми крак в ходилото се поду. Отидох куцайки при Учителя и му показах подутия крак. Той веднага намери един галош, накара ме да събуя обувката и да стъпя на галоша върху лицевата му страна. Даде ми една превръзка, с която превързах галоша за крака и ми рече: „Ще отидеш да пазиш „Опълченска" 66".
Групата отпътува. Аз се домъкнах до един трамвай и право на „Опълченска" 66.
Заспал съм дълбоко и сънувам, че някъде наблизо пада мълния със силен гръм. Събуждам се и чувам, че някой чука на пътната врата с камък толкова силно, че квартала ще събуди. Изтичах полуоблечен да видя кой чука. Оказа се, че е нашият чирак Бончо.
„Какво има, Бончо, че си дошъл толкова рано да чукаш на вратата?" „Бай Петро, остави се, голяма беля се случи!" „Е, кажи какво се е случило?"
Бончо разказа как в неделя след обяд нагласил конете, дал и сено, а той отишъл на хоро в квартал Слатина. В това време катърите се отвързали и отишли в една нива посята с ръж. Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата.
Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият. Искаше 3000 лева или щял да продаде единият катър, за да си прихване парите. Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр. Той слезе на 2000 лева, после на 1000 и най-после на 500 лева. Аз отидох при сестра Аня Тодорова, която ми даде 500 лева и по този начин откупих и освободих катърите.
Сега разбрах защо Учителят не ме допусна да отида на Мусала.
През септември се завърнахме обратно в Арбанаси. Дойдоха си и родителите ми. Животът на семейството ни отново се нормализира, но не на комунални начала.
Пропуснах да кажа, че с една част от парите, които донесохме от Стара Загора, купихме една къща - стара, с дървени стени, на най-високото място в селото, с равен хубав двор и около два декара градина, от която произвеждахме най-доброкачествени и вкусни картофи и рози.