26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ
Ние двамата с Мари пропътувахме познатото разстояние до София пак за 6 дни. Когато от Ловеч минахме през село Микря, едно момче - Бончо, на около 14 години ни помоли да го вземем с нас. Да ни бъде помощник на първо време, а после той се надяваше да си намери някаква работа в София. Приехме го и продължихме пътя. Разбира се, Бончо' бе изцяло на наша издръжка. Той нямаше 5 стотинки в джоба си, не си- бе взел и достатъчно дрехи.
Пристигнахме в София. Настанихме се в един хан в Подуяне, дето имаше обор за конете и една сутеренна стая за нас. Но за голяма наша изненада, започнаха проливни'дъждове, които продължиха почти без прекъсване 40 денонощия. Спряха почти всички строежи, фалираха тухлопроизводителите. Пясъчните кариери станаха безпредметни. Превозите станаха излишни. С една дума стопанския живот в столицата замря. А ние не бяхме започнали работа - без един спечелен лев! Наложи се както и миналата година пак да се отнесем до Бертоли за заем: за фураж на конете, за наем на помещението, за храна на нас и др. Бертоли отпущаше исканите заеми, но този път благосклонно, като виждаше, че вината не е в нас и с готовност ни помагаше да излезем от безизходното положение.
Поради проливния дъжд квартал „Подуяне" бе наводнен. Захарчук (началникът на пожарната охрана) със своята бригада денонощно се бореше с водната стихия, която от ден на ден вземаше застрашителни размери. Бяха наводнени много изби, сутерени и ниски къщи в това число и нашия сутерен. Сутрин, като се събуждахме, виждахме водата стигнала до пружината на леглото. Всяка сутрин изхвърляхме по 150 кофи вода. На следващия ден пак същото се повтаряше. Влагата така ни успиваше, че имаше опасност да се разболеем. На всичко отгоре карахме славни вечери! Брат Борис Николов, Иван Гърмидола и др. редовно ни посещаваха на вечеря с качамак. Купихме примус и 2-3 пъти на ден въртяхме качамака, тъй като пари за друга храна нямаше. Но вечерите бяха много весели - с цигулката, песни, разговори до късно.
Един ден катърът Жаро продънил дюшемето на обора под себе си и цялата му задница пропадна в дупката. Отпосле разбрахме, че това било клозет, направен отгоре със слаби греди и полупрогнили дъски и приспособен за обор. Добре че се случи тогава брат Борис Николов! Докато ни се чудим как да спасим катъра, той приклекна, обхвана с две ръце задницата на катъра и сам, без ничия помощ го издърпа нагоре. По това време Борис бе известен със своята необикновено голяма физическа сила, а също и духовна.
Когато най-после стана невъзможно да продължим да спим в този бордей, брат Бертоли ни покани да спим в коридора на неговата къща, поне на сухо. Създаде ни се и работа - да правим циментови плочки - пресовани с налягане до 200 атмосфери с хидравлическа преса. Аз произвеждах плочки с цветни розетки, а Марин - обикновени. Изкарвахме двамата до 200 лева дневно. С тези пари се поддържахме, хранехме и катърите и чирака Бончо и изплащахме по малко от задълженията към Бертоли.
Цели два месеца (юни и юли 1926 г.) ние не впрегнахме конете.
През август се състоя събора в София на Изгрева. Отидохме и ние с Марин. При срещата с Учителя, той ни запита как прекарахме с конете. Разказахме му подробно всички перипетии, през които минахме: за наводнението, за работата и заемите при Бертоли и пр. Учителят, докато аз говорех, казваше: „Отлично, отлично, отлично изпълнена задача!" Значи също както миналата година, целта не е да се спечелят пари, а да се печелят опитности.
Използвахме конете и каруцата за разни превози и доставки по време на събора.
