НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА

Петър Камбуров ТОМ 6
Алтернативен линк

16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА


През есента на 1921 година дойде при мене на Колибата брат Кольо Каишев, който остана цялата зима и в началото на пролетта на 1922 г. отиде при леля си Мария Каишева в с. Арбанаси.

С Кольо прекарахме няколко месеца славно! Разбирахме се и се обичахме. Затова и работата спореше. Споделяхме си много мисли, идеи и преживявания. Тук искам да опиша един случай, разказан от Кольо, който по моя преценка е много поучителен.

Разказва Кольо как един брат от провинцията отива в София.Наложило му се да пренощува в един хотел.


Още щом влязъл в стаята си и започнал да съблича връхните си дрехи, вратата се отворила (без почукване) и в стаята влязла една млада, хубава жена 25-28-годишна. Тя се приближила и седнала на леглото. Братът веднага разбрал, че тя е от ония жени, които изкарват прехраната си по хотелите по най-нечестен и неморален начин. Въоръжен със своите най-чисти мисли и чувства, той влиза в разговор с нея. Разпитал я от къде е, как се казва, след­вала ли е някакво училище, за родителите й и пр.


Най-после той казал: „Както виждам, ти си млада, пълна със сили и здраве и при това умна жена. Ти би могла да си изкарваш прехраната по един честен начин, че да бъдеш полезна не само на себе си, но и на другите. А по този път, в който си попаднала, може би не по твое желание, ти ще се напълно обезличиш и пр. и пр." (Този брат не е никой друг, а самият Кольо, но той от скромност не казва името си.)

От този разговор жената толкова силно се трогнала, че паднала при нозете на брата, прегърнала ги и започнала неутешимо да плаче.


Ами после, след като малко се поуспокоила, казала: „Ти си първият мъж, който ми говори така! И аз от сърце и душа желая да се избавя от този ад, но досега не се е намерил някой да ми подаде ръка. Ето, това си ти! Ти си моят спасител. Кажи ми сега къде да отида, какво да правя?", говорила тя и обсипвала с целувки и сълзи нозете му.

Тогава братът написва една бележка и я праща при Учителя.

От този ден животът на тази жена се изменил и осмислил. Тя приела идеите на Бялото Братство и станала предана ученичка на Учителя.

„От този ден изминаха 30 години, казал братът, - но колкото пъти си спомня този случай, все ми става сладко на душата."
От този случай братът си направил следния, извод: „Злото (низшето удоволствие) носи временна наслада, а вечна горчивина, а Доброто, което човек извърши в името на Бога, носи временна горчивина и вечна наслада".

През същата зима получихме от Учителя писмо със следното съдържание:

„Любезни Кольо и Петре,

Получих писмото ви. Засега използвайте времето за ваше добро в умс­твено и духовно отношение да растете. Зимата ще поограничи физическия труд. Има засега някои висящи въпроси, които трябва да се решават и то съ­вършено правилно. И те ще се решат. Бог всякога помага. Гледайте и двама­та да бъдете умни и добри в най-чистата смисъл.

Работете първо за Бога от Любов и Мъдрост."

21 .XII.1921 г.     (Следва подписът на Учителя)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ