На следния ден (16Л/И1.1921 г.) започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19.VIII. се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени на квартири в града, но повечето, останаха на палатки в обширния двор на Колибата.
На 19.4/111.1921 г. - „Преображение" стана официалното откриване на събора в читалище „Надежда" в града. Там Учителят изнесе пред търновското гражданство братята и сестрите беседата „Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома „Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година".
През време на събора стана още едно значително произшествие, ко-ето тук ще опиша.
Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд насред двора близо до южна-та малка колибка.
Сестра Тереза Керемидчиева падна и издъхна! Изглежда от слабо сърце. Веднага пристигна Учителят. Той каза всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остане никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз наблюдавахме произшествието.
В това време Учителят направи НЯКОЛКО обиколки-ОКОЛО ТЯЛОТО, като гледаше към небето. След това повика сестра Елена Иларионова и я постави на пост да пази тялото и й казал, че сестра Тереза след един час ще се върне, ще се съживи.
И действително, разказва после сестра Иларионова, „след един час за-почна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана". Това второ чудо след спирането на бурята Учителят извърши, защото беше не съвместимо при един олтар, дето се предават велики духовни ценности (истини) да се занимават и с погребения.
След това сестра Тереза живя още 50 години.
