Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички си разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от „Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо.
В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка?" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожелал да осъществи.
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече; „Ела, сестра, горе да дам и донесеш на брата една цигулка да си посвири".
Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и той с цигулка и лък в ръка. „Ела, казва -сега да свирим заедно".
Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български народни хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на „Идилията" - Учителят изсвири първият пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което той отиде в стаят си.
Тези три часа, преживени с Учителя за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих „Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка, а случая най-подробно описвам с думи. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи.
