3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение ка­то ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши. Той ме научи да правя лов на птички. През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малоле­тен нямах право да притежавам ловджийски билет. Убивах пъдпъдъци, яреби­ци и зайци, за което по-късно скъпо платих. Но за мене, „зеления младеж" може би това се допусна, за да разбера фалша на обикновения човешки жи­вот да се отвратя от него, за да се ориентирам след това към Учителя и да не се поглеждам повече назад.

През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен дома­шен отпуск. Един ден той попита за цигулката си, която беше потънала в па­яжина и прах. „Ех, каза той - трима сина имам, а нито един от вас не можа да усвои моята дарба, да се научи да свири". Тогава той ме повика и без ноти ми показа една лека хороводна песничка, която аз наистина, в скоро време на­учих да свиря, разбира се, по най-примитивен начин.

На следващата година - 1916, завърших VI клас, а през 1917-18 г. VII клас. В края на учебната 1917-1918 година през месец кани ме мобилизираха по изземане на храни за войската и ме изпратиха с още един стар войник (с пушка) в с. Сборище, Новозагорско. Бях началник на зърнения склад, а вой­ника - подчинен на мене за охрана. Събирането на храна за войската може би щеше да продължи до неопределено време, но три месеца след започва­нето стана пробива на „Добро поле". Нашите войски масово започнаха да напускат фронта и да отстъпват. Станаха сблъскванията при Княжево и Владая и нас ни отзоваха да се явим незабавно в частите си. Пропуснах да кажа, че аз бях определен от наборната комисия, преди мобилизирането, да служа при ЖП полк в София. В това време цар Фердинанд абдикира и със специален влак отпътува за Австрия, а на престола се възкачи Борис III.

В казармата престоях всичко 34 дни. Бях прикрепен към едно звено от 10-12 души по поддържане на мостовото дело. Тази служба като че ли ми бе­ше определено от Небето, тъй като бях напълно освободен от военни обуче­ния с пушка и пр. В деня на полагане клетва за вярност на царя, мене ме пос­тавиха дневален на опитно строящия се мост „Любеке" в района на казарма­та и така бях освободен от клетва.