Беше студено утро. След Паневритмията много от нас отидохме на топло в салона заедно с Учителя. Започнахме да разговаряме."При едно кратко затишие на разговора една възрастна сестра, каза: „Учителю, аз нощес ви сънувах. Вие бяхте на едно високо място, а ние в долината. Една вода изтече от вашето място и заля цялото поле. И вие ни поляхте". Учителят нищо не каза. Настана стеснително мълчание. Сестрата продължи: „Учителю, вие ни поляхте, това е хубаво!" Тогава Учителят каза тихо и спокойно: „С едно поливане от магарешки бодил роза не можеш направи".