14. СРЕЩАТА В МЪРЧАЕВО С ВЪРЛ ПРОТИВНИК

Веднъж, за едно лице, което беше един от най-върлите противници на Учителя и Учението, Учителят много тихо каза: „И той ще дойде при нас".

Изнизаха се 5, 10, 15, 20 години без обаче този човек да измени абсолютно никак отношението си към Учителя и Учението. При .друго едно посещение при Учителя без да беше ставало дума в разговора ни за това лице, на тръгване аз казах: „Преди 20 години вие ми казахте за едно нещо, че ще стане. То още не е станало". И смеейки се добавих: „Няма да ви кажа какво бяхте ми казали, но все пак очаквам това стане".

И наистина, след още 2-3 години, през време на бомбардировките над

166

София, това лице само поиска да го заведа при Учителя в Мърчаево. До тогава бях виждала Учителя облечен само в бели или светло сиви дрехи. Тогава за първи път Го видях облечен в тъмни дрехи - тъмно сако и тъмни панталони. Беше облечен в тъмно син костюм. Толкова весел и засмян също никога не "о бях виждала. Той стоя прав и не ни покани да седнем. Разговаря весело и засмяно предимно с това лице по служебните му работи като шев на голямо културно учреждение, след което си отидохме. При сбогуването всички, включително и това лице, Му целунахме ръка. В Мърчаево ни беше завел брат Стойчо Чолпанов, който също беше на срещата.