45. СЪНЯТ НА ПИТКАТА

Ето още един затрогващ пример, от който се вижда какво правеше Учителят - Братът на най-малките, за тях.

63

В един разговор с една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ето какво ми разказа: „Тогава живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближава­ла до Него. Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него. И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах. По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми. Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях. Тази мъка не ме напущаше. Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но вед­нага отхвърлих тази мисъл от стеснение. Заживях с мъката си, която ме ра­зяждаше отвътре и която можеше да ме поболи.
Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: „Можете ли да ми купите една питка?" Събудих се и мислих върху съня, какво може да значи той. Мислих, мислих и нищо не можах да измисля. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя. И реших да изпълня буквално каквото ми каза в съня, да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала. После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми където и да отида, каквото и да правя. Най-после се реших. Е, Той не е останал на моята питка и дали ще я яде не зная, може на други да я даде, но аз ще отида, за да се успокоя, си казах. Купих една бяла питка и отивам на Изгрева. Вън нямаше никой. Учителят си беше сам в стаята. Сякаш мене чакаше. Почуках несмело. Той веднага отвори вратата и ме покани.

„Учителю", казах със задавен от стеснение глас, „сънувах, че ми казах­те да Ви купя една питка. От символи не разбирам, какво може да значи този сън и аз реших пък да Ви купя една питка. Може да не я ядете, може на други да я дадете, не зная."

Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде пред мене. Покани ме да седна. Занесе питката зад паравана и седна срещу мене. После си затвори очите и дълго мълча. След това ме поразпита как прекарвам, къде живея, как живея, какво работя и т.н. - обикновен разговор, но за мъката ми нито аз, нито Той отвори въпрос. Даже и на ум не ми мина за нея. Така беше заличена от съзнанието ми. След малко стана, по­даде ми ръката си, целунах я и си излязох, но така леко, леко ми стана и на тялото и на душата, че не сетих как слязох в града. От този момент мъката, която носех в душата си от години, ме напусна и никога вече, до ден днешен, не се яви.

Както искаш го разбирай, но аз разбрах, че Той го направи това. И разбрах, че Той е знаел всичко и затова ме извика по такъв особен начин, за да ми помогне. И сега, кой човек, коя сила може да ме разколебае в Него, в Неговата мъдрост и сила?

Никой, никоя, никога!"

А аз ще добавя: И в Неговата бащина Любов и грижа за малките!