НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

190. РУЖА ИВАНОВИЧ

ТОМ 5
Алтернативен линк

190. РУЖА ИВАНОВИЧ


От начало приятелите се събираха да слушат беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови. Но стаичката и двора където се пълнеше в неделни дни стана тясна и приятелите намериха други подходящи салони където да се събираме. По едно време се използваше клуба на партийната групировка радикали, намиращ се на ул. „Кърниградска". По-късно беше нает салона на Ружа Иванович. Тя беше шивачка-модистка, имаше шивашко ателие и вечерно време тя отстъпваше своето ателие, което се намираше на ул. „Витоша" и там се събираха приятелите, а Учителят държеше своите беседи. Днес едва ли някой може да каже нещо повече за нея, но благодарение на едно публикувано дознание извършено от градоначалника на София, г-н Свинаров през онези години, когато се атакуваше Учителя ние имаме показанията на един чиновник Станчев при столичното градоначалство. Ето и самото дознание.

Днес, 11 юли 1917 г., подписаният П. Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г. градоначалника относно изложеното в прот. вх. И, от 10 т., както следва:

Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г. Дънов някои от старите негови посетителки, г-жи и госпожици, наложиха на главите си дълги бели копринени кърпи, след това г. Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се разотиде, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо.

(п.) М. Станчев

Показанията написани саморъчно, („Духовна култура", ст. 37, кн. 11-12 , 1922 г,).

Ето един пример как онези сили, които воюваха срещу Учителя могат да бъдат полезни и изпълниха Божията воля, защото благодарение на тях и на проведеното разследване срещу Учителя днес ние имаме показания на онези очевидци. Кой днес би могъл да каже нещо повече за шивашкото ателие на Ружа Иванович от уважаемият господин Станчев.

А какво е мнението на Ружа Иванович за Учителя можем да прочетем от същите показания и дознания извършени по онова време.

Ружа Иванович твърди: „Познавам Дънов отпреди 10 години; той е ви-сокоморален човек, добре възпитан и образован; като френолог, той винаги и бил полезен на децата ми. Аз не виждам нищо в учението на Дънов против съществуващата сега у нас религия, че това е така може да се види от обстоятелството, че той със своите речи привлича много господа и госпожи от висшата класа, като напр. г-жа генерал Бояджиева, генерал Стоянова, генерал Неделкова, генерал Диков със семейството си и мн. др. На въпроса от какво живее Дънов? Допускам, че живее от френологическите си изследвания".

(п.) Р. Иванович, „(Духовна култура", стр. 44, кн. 11-12,1922 г.).

Това е историята на един от салоните, които Учителят е използвал.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ