НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

ТОМ 5
Алтернативен линк

172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ


Разговор на Учителя през време на чая, устроен от братята и сестрите от Рига на 28 юли 1939 г., петък, в 2 ч. след обед.

Седемте Рилски езера. При второто езеро „Елбур".

Стана въпрос за Мусала. Учителят каза: „Мусала по-рано е била 7 000 метра висока. Снишаването на Мусала показва, че*Божественото слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят".

Стана въпрос за нашия живот на Рила. Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически. Сега именно с нашия живот това става".

Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили. На слънцето са били, когато са образували жизненото си тяло. На Сатурн са били, когато са образували умственото си тяло. На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло".

Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота. Много от буквите са взети от йероглифските знаци. Буквите са взети от фирмите в природата. Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". /

Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език? Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва. И тялото разбира този език.

Езикът на посветените е Божествен език. Езикът на посветените е един. Той е езика на Любовта. Ватанския език е външната страна на езика на посветения. В езика на посветените не можеш да кажеш една дума, ако не помислиш, ако не почувствуваш и ако не го направиш. В този език щом кажеш нещо, трябва да го помислиш, почувствуваш и направиш. Този език има символ. Творческо слово е то.

Казано е: „За всяка празна дума ще даваш сметка". Изобщо в думите има сила. Някой път защо страдате? Защото сте казали някой път нещо, което не сте направили, а се радвате, когато сте казали нещо и сте го направили. Не трябва да го отлагаш за утре, за в други ден. Божественото е, като кажеш нещо да го направиш. За това, който иска да не прави нещата, да говори на човешки езици.

Едно време учителите са говорили на своите ученици на езика на посветените. Които са разбирали, те са се ползували.

Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш. Щом не го обичаш, ти каквото кажеш, не го правиш.

На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София. Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос?" Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари.

Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му."

Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина. Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят. И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе. За в бъдеще разстоянието от окото до ухото също така от окото до горната част на главата ще стане по-дълго. Главата ще се издигне по нависоко. А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва.

Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека.

Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога".

Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството.

Всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. Сега хората нямат температурата на любовта. Те са без тая температура.

Ти не можеш да пееш вярно песента „Махар-Бену", ако не слизаш да помагаш. Когато пееш тази песен ще имаш следующата идея в себе си: аз слизам да помагам между тези, които Бог благославя".

През време на чая освен песни на Всемирното Братство, се изпяха няколко латишки, финландски и шведски песни. Във връзка с изпяването на ла-тишките песни, един от присъствуващите каза: „Латишките песни са повечето тъжни, понеже 700 години са били под робство".

По повод на това Учителят каза: „Има друго робство по-тежко. Това е робството на греха, което е от 8 000 години. Сега наближава края на това робство. Още няколко века ще се свърши това робство. Иде културата на Свободата, Светлината и Любовта".

Първоначален списък на Братството от Латвия

1. с. Амалия Вайланд - и другите й две сестри.

2. с. Анна Мазурс - и бр. Юрий и неговата майка.

3. с. Емилия Озолс - и нейните сестри и племенници.

4. с. Мелита Кедрова - майка й и брат й феликс и сестра й.

5. с. Милита Берзинс - и цялата й фамилия.

6. с. Алида Гротанс - майка й и брат й.

7. с. Милда Страутманис - и нейният другар фалдис и баща й, пасторът и сестрите й.

8. с. Олга Кибер - и сестрите й (2-3).

9. с. Зелма Спрингес - майка й и малката й сестра.

10. с. Алвина Спрингес

11. с. Марта Спрингес

12. с. Мария Витиня - и нейните сродници.

13. с. Шарлота Григор - и нейните дъщери.

14. с. Анна Скуискубре - майка й и брат й.

15. с. Емма Риба - и нейният другар Янис и родителите й.

16. с. Едита Старк - майка й и сестрите й.

18. с. Аугуста Берзинс - и малкият й син Юрий.

19. с. Елена Майжулс

20. с. Нина Васке - и двамата й сина и другарят й Арнолд.

21. с. Анна Оболс

22. с. Ана Калнинс

23. с. Дагмара - и нейният другар.

24. с. Ида Милерс

25. с. Марта Бернардс

1. бр. Николай Каллертс - и майка му и сестрите му.

2. бр. феликс Алтеменс - и неговата другарка Амалия и дъщеря му

Изолда.

3. бр. Едгар Озолс.

4. бр. Петър Мистинш.

5. бр. Мартин.

6. Карлис Рейнфелдс.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ