За да пристигне латвийската група на Изгрева трябваше някой да ги доведе. Петър Пампоров, който беше есперантист обиколи Европа по разни есперантски конгреси. Идеята за едно обединено човечество беше дадена от Учителя. Идеята за един общ език също е дадена от Учителя. Но това ще бъде за едно друго човечество, където общият език ще бъде езикът на Любовта. Петър Пампоров пристига в Латвия през 1931 г. и там организира курс по есперанто. Чрез есперанто той говори за идеите на Учителя и на Бялото Братство. Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с учението на Учителя. Латвия беше тогава независима държава и ие беше още в състава на съветска Русия, затова достъпа до нея беше свободен. По идея на Пампоров се раздават няколко адреса на братя и сестри в България, които знаят есперанто. Един от тези е Петър Камбуров, който започва кореспонденция с Емилия Вилумсон от Рига. Камбуров почва да прави резюмета от беседи на Учителя, превежда ги на есперанто и тя ги препраща на свои кореспонденти от цяла Европа. По този начин се образува един канал за разпространение чрез есперанто Словото на Учителя. В България Пампоров и Атанас Николов превеждат беседи от Словото на Учителя на есперанто, като се започне от 1930 г. до 1944 г. Издава се вестник „Братство" на есперанто на име „фратецо".
Есперантистите от курса на Пампоров правят обща снимка и тя бива изпратена на Петър Камбуров. На снимката са отбелязани с N 11 Анна Мазурс, с N 12 Амалия Вайланд и N 13 - Емилия Вилумсон, която е кореспон-дентка на Петър Камбуров. Той се среща през 1931 г. с Учителя и му показва снимката и отбелязаните три латвийки с N 11,12 и 13. Учителят се спира на N 12 от снимката и говори продължително за нея най-хубави неща и че на нея може да се разчита. А за N 13 Учителят казва, че тя идвав България, за да се омъжи. Учителят предупреждава Петър Камбуров да предупреди Емилия Вилумсон да не идва в България, защото ако дойде в България, то онази работа, която те двамата работят за Бога веднъж завинаги ще престане. А те двамата са една верига и един канал за препращане Словото на Учителя на есперанто в Европа. Петър пише писмо, но Емилия не послушва и идва в България през 1931 г. Тя е първата латвийка, която идва в България. Престоява осем месеца в София на Изгрева, а след това отива в село Мъглиж за една година и престоява в дома на Черню Станчев. След това казанлъшкото братство събира пари, за да се върне в Латвия. Тя си заминава разочарована, че не могла да си намери жених в България. А какъв е нейният път по-нататък, то трябва да се проследи от онези, които трябва да напишат историята на латвийското Братство в Рига.
През 1932 г. през лятото пристигат да летуват на Рила две латвийки. Това са Анна Мазурс с N 11 на снимката и Амалия Вайланд с N 12, на която се спира особено Учителят. По-късно Амалия става ръководител на Братството в Рига. Следващите години започват да идват латвийски групи. Особено те са по-многолюдни през 1938 и 1939 г. От тогава са запазени много снимки на латвийци с Учителя. През 1942 г. Савка Керемидчиева за 10 дни посети Латвия. През тези години се завързва оживена кореспонденция между латвийците и българите. Те ни изпращаха картички, подписваха се на гърбовете им и днес можем с умиление да видим подписите на 30-40 човека. А това бяха човешки съдби, които в даден исторически етап се докоснаха и срещнаха Словото на Учителя.
Латвийската група бе много активна. Започнаха преводи на цели томчета беседи от български на латвийски. Има 5-6 томчета преведени на латвийски. Преводачи бяха Амалия Вайланд, Мелита Кедрова, Миетинч. На руски език бе преведено томчето „Пътят на ученика" от Анна Мазурс и издадена в Рига през 1939 г. От Николай Каллергс бе преведена на руски беседата „Общение с Бога". На почти всички преводи е поставена репродукция от портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Така че чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика", отпечатана в издателството на Гутков в Рига през 1939 г. и става достояние за руския народ. Трябва да се направи едно сравнение. Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на руски език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя. Онова, което те отпечатват, това са неща разказвани от Михаил Иванов. А какво бе отношението на Учителя към Михаил Иванов, това вече съм го казала, а и вие може да си го проверите. И след това ще сравните какво означава ученици на Учителя. Затова ще приложим и един частен разговор на латвийската група с Учителя, за да се запознаете със становището на Учителя.
