Отива Цанка на Рила да летува. Използва случая да се приближи при Учителя и да се оплаква от мен. Започва да нарежда, че като дойде на Изгрева от провинцията, т.е. от Габрово не можела да ходи при брат си в неговата барака и че аз Мария й преча с присъствието си и още такива неща, които бяха верни, защото те искаха да ми изгонят от къщата, която обитавахме на Изгрева заедно с Борис и да ме заточат сама на вилата на Симеоновското шосе, така че Цанка да се разполага там на Изгрева сама, да господарува и да си посреща гостите както иска и по този начин Борис като отива там да бъде под нейно влияние. Това й беше един стар мерак и това бяха борби в разстояние на 50 години. Но с мене тя не можа да успее. Дори Василка, която се грижеше за дома на Учителя на ул. „Опълченска" 66 ми разказваше лично как тя получила писмо от Цанка, в което е написала ред обвинения срещу мен и след това тя толкова се смутила, че не знаела какво да прави, но решила и занесла писмото на Учителя, който го прочита и казва: „Цанка иска да командва Борис. Марийка няма да доведе Борис по крив път. А Цанка си има мъж и да си гледа мъжа". Василка вижда цялата работа и убедена в авторитета на Учителя идва при мен и ми разказва всичко. Та за мен тези неща бяха ясни от самото начало, защото Учителят ме подготви за това чрез Василка. Та ето сега Цанка е на езерата пред Учителя и се оплаква от мен, но в присъствие на свидетели, та свидетелите също да чуят от устата на Учителя как той ще ме осъди та да бъдат свидетели и да го разказват после на всички. Тогава аз ще бъда осъдена както от думите на Учителя, така и от свидетелите. Такъв е бил плана на Цанка. Учителят я изслушва внимателно и казва: „Ако си недоволна отиди в братските стаи и там ще стоиш и ще спиш". Всички се оглеждат, тръгват си и Цанка остава разочарована, така че свидетелите я успокояват, че братските стаи на Изгрева нали за това са направени, да подслоняват бездомни братя и сестри, които си нямат нито познати, нито роднини. Да, ама Цанка не се предава и вика: „Да, ама при трима рождени живи братя аз да взема да се завра в братските стаи. Как ви изглежда това? Да не е много лесно и да се понася леко". Онези я успокояват и й казват: „Нали чу волята на Учителя". И тя тръгва напълно разочарована от всички. После ме срещат свидетелите и ми разказват целият случай, за да видят какво пък аз ще кажа. Аз слушам и мълча. Те искат от мене да чуят нещо. „Какво да ви кажа, каквото е трябвало да ви се каже Учителят ви го е казал. Каквото е трябвало да видите и да чуете вие сте го чули и видели от Цанка". Така приключи един от етапите на борбите срещу мен.
А Боян Боев ми разказваше: „Два пъти Цанка се опитваше да говори срещу теб обаче аз й казах: „Аз Мария я познавам много добре и нямам нужда да ми се говори против нея". И тя престана да приказва пред него срещу мен. Беше се опитала да вбие клин между него и мен. Защо ли? Последните години Учителят приобщи Боян Боев към нас, т.е. към мен и Борис. Ние работехме заедно. В последно време бяхме най-близките хора с него и той всичко споделяше с нас. Каквото чуеше, разбереше - всичко споделяше с нас. А пред него преминаваше целият братски живот и всички новини и проблеми на Изгрева. Той така беше устроен, че всички търсеха него и всичко през него минаваше и той ги препращаше ту наляво, ту надясно, беше нещо като разпределителен център. Ние го приехме в нашата къща на Изгрева и той живя там осем години. Аз му готвех и чак след 1958 г. когато взеха Борис в затвора тогава вече не можех да му готвя. Отидох и му казах, че трябва да търча насам и натам по проблемите на Борис и няма да си бъда вкъщи. Боян Боев беше много разочарован. Аз по това време изобщо не готвех у дома. Станка работеше навън в мозайкаджийската бригада и тя там се хранеше. Аз бях непрекъснато в движение, сутрин излизах и вечер се прибирах капнала от умора. Добре, че тогава ми дойде една помощница, казваше се Надка, която с нея се движехме заедно от сутрин до вечер по разни инстанции да търсим и да просим свиждане с Борис или пък да му носим храна в затвора. Та брат Боев прекара осем години в тази наша къща. И тогава Цанка искаше да го премести от неговата хубава стая в една по-малка северна стая, а тя да вземе голямата стая и беше вече започнала да го мести. А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното. Борис накрая реши, че Боян няма да се премества и Цанка чу лично решението на Борис и беше много недоволна, че не можа да вземе отново голямата стая, за да се вмъкне там, а пък Боян да изпрати отзад в малката стая, така че аз да нямам достъп нито до къщата, нито до Боян. Но и този неин план не успя. Боян остана там до последните си дни и все се оплакваше пред мен: „Марийке, тези сестри на Изгрева не знаят да готвят, а ще ме уморят от тази груба и твърда храна". А аз готвех моите супи и моите гозби с пасирана храна заради Борис, който имаше язва и можеше да поглъща само смлени, пасирани храни.
Спомням си още в началото отивам при Учителя и хваля добрината на сестрата на Борис, уважаемата от мен Цанка. Тя отначало имаше добра обхода с мене и с останалите, защото аз не очаквах, че това е нейна хитрост. Но аз не знаех това, а бях доверчива, нали беше рождена сестра на Борис и какво лошо можех да очаквам от нея. А то какво излезе след това. И ето аз хваля Цанка пред Учителя, а той ми каза: „Тя има в себе си такава коравост" и изговори това с такъв тон, че ме сряза направо. Не образно, но в мене нещо ме сряза и аз почувствувах голяма болезненост. Трябваше да мине време докато се справя с това състояние. По-късно разбрах, че с това изречение Учителят ме подготви, направо ме имунизира така, както сега се имунизират хората срещу инфекциозни заболявания. Заболя ме толкова силно, че едвам се справих, но пък си създадох имунитет. И после когато Цанка връхлиташе върху мене с ярост аз бях вече готова, тя се опитваше да ме среже и смели, но аз бях вече поела имунитет срещу нея от Учителя, той беше трансформирал по особен начин нейното състояние върху мен и голямата офанзива от нейна страна срещу мен не можеше да ме засегне до такава степен, че да бъда унищожена. Тя се ожесточи срещу мен и поведе битка на живот и смърт. Тя ме гонеше пред Борис, а пък Савка ме гонеше при Учителя. Нямах мира, нямах и покой. А останалите също ме гонеха, кой където ме намери и за каквото му дойде на ум. Гонения от всички страни. Но нали бях имунизирана не можеха да ме смелят и да ме ликвидират. Иначе без помощта на Учителя бях загубена и сега нямаше да ме има и нямаше да можете да четете това, което съм изповядала и щеше отдавна, много отдавна да не съм на този свят на земята. Та те искаха да ме,изместят от Борис и да ме премахнат изобщо и на моето място да застане сестра му Цанка. Във връзка с това Учителят беше казал пред едни сестри: „Цанка иска да вземе мястото на Марийка, но ако е при Борис всеки ден ще се бият, а така Марийка и Борис ще се скарат веднъж в месеца и с това ще приключи". Борис беше много труден за съжителство, граничещо до невъзможност. Това никой не го знаеше. Само аз го знаех и търпях. А после на Цанка й хрумна една идея да ме измести от Изгрева като отнеме къщичката на Изгрева, да ме измести от там, да влезне в къщичката и така да се разполага официално с къщата и с Борис, а мен да ме заточи на вилното място и да бъда изолирана, низвергната и обезвредена. Но този план не сполучи. Цанка беше много разочарована, защото лично от Учителя чу думите му да отиде и да ползва братските стаи и там да спи. Но не се отказа от борбата. Тази борба продължи до края на живота. А тя изобщо не знаеше, че аз правех най-голямото добро на Борис. И бях сигурна, че ако си замина преди нея това тя трябваше да види и щеше да се убеди и чак тогава щеше да оцени саможертвата ми в този живот заради Борис. Чрез саможертвата можеше да се разреши онзи аспект, който водеше началото си от преди 15 000 години, който чакаше за разрешение и то по време на Школата на Учителя.
Аз съм пред Учителя на разговор.
„Аз се държа с теб тъй, то е защото ти си болна. Докато детето е малко майката го гали, но после като порасне няма вече галене." „Учителю, аз каква съм?" „Ти си още малка." „Учителю, чух вашия глас вътре в себе си да дойда при вас и аз дойдох. Това вярно ли е?" „Трябва да вярваш. Щеше да бъде смешно да ме срещнеш на улицата и да ме питаш после: „Ти ли беше?" „Но, Учителю, може някои астралци, астрални същества да са взели вашата форма и вашият глас." „То се познава." „Учителю, вие някой път говорите на "вие", а някой път говорите на „ти". От какво зависи обръщението ви към нас?" „Когато се обръщам и включвам цялото говоря на „ти". Когато разбирам частта, говоря на „вие". „Вие като се доближавате до нас се цапате. После чистите ли се?" „После се чистя. Когато намериш някой скъпоценен камък обвит с кал, няма ли да си нацапаш пръстите от калта, но заради скъпоценния камък,който струва милиони ще се оцапаш. Ще вземеш за пет пари кал, а ще спечелиш скъпоценния камък, който струва милиони. А след това калта ще я отмиеш и диаманта ще блесне." „Учителю, аз научила ли съм си уроците?" „Някои уроци си научила, някои още не си, а други още не са дошли при теб. И те ще дойдат. Еволюцията е непреривна."
