Бяхме на събора в град Търново, разположили се в лозята до града. Наредени бели палатки, ред и порядък, приятелите сновяха насам-нататък -всеки по своята си работа. Във въздуха цареше мир и светлина. Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас. Тогава имах възможност да усетя, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни. Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им". Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила. Така се завъртваше целият този кръг и означаваше, че Бог е Светлина, Бог е Мир, Бог е Любов. Защото само чрез Любовта като сила се обединяваха душите в една цялостна изява на Духът Божий. Това е цялата символика на тези изрази и на онова състояние, което изпитвахме ние в Търново на съборите и като човеци, и като съзнания, и като души.
В едно такова състояние отивам при Учителя и той се оказва сам-самичък. Да не повярва човек, че е сам, та около него винаги имаше хора и беше труден достъпът до него, особено при съборите, когато се събираха от 600 до 1000 човека. Учителят се обърна към мен: „Знаеш ли, Марийке, какво значи Любовта на Бога?" Аз го гледам и чакам отговора му, защото аз не мога да определя какво значи Любовта към Бога, може да я определи само онзи, който се движи в тази Любов и тя се изразява чрез него. А аз бях само една обикновена Марийка. Очите на Учителя се насълзиха. Това беше неговият отговор. Да, той работеше с Бога и за Бога. Където отиваше той нищо не искаше, но изведнъж благодатта започваше да се изсипва и блика около него. Всеки поемаше каквото може и каквото му бе нужно от него. Да, това бяха благата на Бога за човеците. Или по-точно казано: благата на Бога за човеците и за Бога.
Пак по онова време поради това, че Учителят ме обгръщаше с много голямо внимание и то особено когато родът ме гонеше ожесточено, то Учителя ме обграждаше с чутка обхода и другите ме гледаха и наблюдаваха така, че на мен ми ставаше неудобно. Аз знаех, че имам нужда от неговата помощ и виждах как той ми я даваше и ме обгръщаше с вниманието си, а това бе благословение и закрила към един от неговите ученици. Но другите подозрително ме оглеждаха и това ми създаваше впечатление за неудобство, което растеше с всеки ден. Във връзка с това Учителят се обърна и каза: „Аз на всички ще покажа Божията Любов". И наистина той показа на всички тази Божия любов, даде я и се раздаде като Любов от начало до край при пребиваването му при българите.
Сега ще повторя един предишен случай, но ще добавя и някои други неща към него, защото ще го разгледам в друг аспект. Веднъж ръководителите на братските кръжоци от провинцията се бяха събрали и Учителят им изнасяше беседа. Аз отидох на „Опълченска" 66 обаче кака Гина ми каза авторитетно: „Учителят изнася беседа на ръководителите. Зает е". Аз таман се канех да си излеза и изведнъж вратата се отвори и Учителят излезе и ми каза: „Ще можете ли да почакате един час". Аз отговорих: „Може, Учителю, може и два часа". Учителят прекъсна беседата си и дойде при мен. Това ме смая - да прекъсне беседата си с ръководителите и да дойде при мен, че да ме помоли дали мога да почакам един час. Това беше нещо повече от един жест. Чак след двадесет години след тази случка аз разбрах неговият жест. А това е, че не биваше да се огорчи една душа и едно същество, на което той разчита. Не случайно веднъж бе казал: „Аз всички яйца не ги изнасям на пазаря". Да, методите бяха различни, защото тука бе Школа за душите, но методите бяха за човеците, които крачеха по земята. По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението.
Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава. А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение". Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата вътрешна нагласа от тези състояния. Така правехме изводи за Учителя, а това не беше вярно, а бяха чисти наши субективни схващания и състояния на различни човешки съзнания. Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания. Кой беше истинският метод за работа. Отивам при Учителя с този залегнал у мен въпрос, а той ми отговори: „Никой да не те открие, че ти служиш на Бога". Ами сега, ето ти отговор и как ще се справиш с това положение. Та нали искахме всички да ни ръкопляскат, да ни хвалят и да ни казват „Браво". Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти работиш за Бога". Ами сега, ето ти нов отговор. Та ние като работехме, ние тръбяхме насам-натам и хвалехме се, че работим за Бога и накрая на краищата никаква работа не свършвахме. Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти обичаш Бога и че Бог те люби". Ами сега какво можеше да се каже още? Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова свещенодействие на Духа и да не се оскверни. И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез чистотата, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея. Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си. А Божиите блага са за човешките души.
Намирам се пред Учителя на разговор.
„Любов към хората не ти трябва. Пък ти и да искаш да обичаш хората-,не ще можеш. Хората не могат да се обичат. Обича се само Бог.
Ако една вода цирика, тя е човешка. Докато е минала през човека тя се е омърсила и няма защо да я пиеш. Изворът, който постоянно тече е чист. Ти трябва да се превърнеш на извор, който като тече да пои и хората наоколо." „Учителю, аз много неща не разбирам." „Ако разбереш всичко, ти няма да се учиш, а ще отидеш да учиш хората като Бога. Хората вливат в Бога мръсната вода, а той ги полива с чиста. Най-важното Бог отдавна ви го е дал. Сега, което ви дава то не е най-важното.
Можеш ли да се съмняваш в Този, който е вложил от Своят си Живот в теб? Най-сетне за всеки човек трябва да има един, който да го обича. Хората ако не те обичат - Бог те обича. И Той е промислил за теб, затова няма какво да се страхуваш. Представи си, че баща ти те праща на училище, но не те облича в нови дрехи, а с тези старите, които имаш и той с тех те праща, Обаче в училището той всичко е наредил за теб и нови дрехи, и храна, и пансион. На тебе само ти казва: „Иди така на училище, а там съм ти приготвил нови дрехи". Ти тръгнеш и си недоволен: „Това баща ли е да се не погрижи за мен?" През целият път се тревожиш, но като стигнеш виждаш, че всичко, което искаш ти е приготвено."
