Отначало живеех на Изгрева в една барака малка, скована от греди и дъски, но за мен беше дом, бях я подредила, но колкото и да подреждаш това бе една малка барака. Но за сметка на това имах покрив. Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива. Такова беше разположението вътре - тесничко, но ми беше широко на душата. Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при родителите си не ме задоволяваше. На Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с мисли. Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни. По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум. Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости.
В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом. Това учуди всички. Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя. А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха. Може би Учителят приложи и този негов метод към нас и затова дойде на гости при нас. Всички ахнаха, учудиха се и трябваше да преглътнат този горчив хап за тях, а пък сладък хап за нас. Та това бе цяло благосло-вение за нас да идва Учителят в дома ни. За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна. Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я целунах. Учителят се усмихваше; „Днес решихме да видим
какво прави нашата Марийка". Поставихме Учителят на най-официалното място в дома ни, а това беше една малка стаичка. Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето легло. И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева. Така
започна да посещава често нашият дом. Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом.
Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина. Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода. Те се загряваха и после той ги ядеше. Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не студени.
По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме. Той полегваше на моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена.
Веднъж ми каза: „Речи на Борис да си купи балтон". Тогава Борис ходеше със скъсан каскет без балтон. Беше студено. Поради липса на пари ли беше, поради немарливост ли от страна на Борис, който много-много не обръщаше внимание на външния си вид. Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се простуди и да стане нещо с него. Тук видях грижата на Учителя как той винаги се грижеше за всички. А това не беше малка работа -да се грижиш за всички на Изгрева, но и за онези, които бяха наши съмишленици в града. Освен това при него непрекъснато идваха хора от града и от провинцията със своите мъчнотии и заплетени житейски несгоди. Ние вече имахме познание какво значи личността, какво значи човешката карма, какво означава родовата карма, че обществената, че и народната карма. Едно е да имаш представа, но друго е да се справяш, да разплащаш чужда карма да я разплиташ, да разплиташ тези връзки направени от векове, само и само да помогнеш да се разплетат тези човеци, а пък някои от благодарност идваха при Учителя, поднасяха своята лепта за Господа, а пък други идваха и влизаха в Школата.
Ето защо Учителят се измъкваше понякога от Изгрева, идваше при нас, полегваше на малкия креват, за да си почине. Аз винаги в такива моменти бях на вьрха на небето, бях в неописуема радост и изживяване. Докато Учителят почиваше на кревата аз приготовлявах ястията. Бях добра в това изкуство. Учителят опитваше от гозбите ми, харесваше ги, понякога даваше някой съвет как да се сготви някое ядене следващият път. В такива случаи аз искрено благодарях на небето, че ми даде този дом. Веднъж Учителят беше пристигнал на гости. Без да искам му казвам: „Учителю, чувствувайте се като у дома си". А той: „Та аз съм у дома си". Та може ли да има по-добро пожелание за домакинята, за стопанката на един дом, за ученика, когато Учителят му каже: „Та аз съм у дома си". След посещението изпращахме Учителя до Изгрева, понякога го изпращахме до средата на пътя и по негово желание той се прибираше сам. А друг път той пожелаваше да ходи сам. Веднъж при едно такова посещение реших да видя какво ще ми се падне от Библията, Отворих и зачетох: „И този път Бог посети своите си люде". Едва ли някой е имал такова привилегия да го посети Живият Господ, а след това да прочете същото, че думите Господни са написани в Библията като че ли да удостоверят посещението на Господа в малкия дом.
Аз съм при Учителя на разговор. „Всички те мислят своенравна, своеобразна. Отвън като те гледат не те разбират. Но аз казвам: „Марийка има отгоре един тънък слой камъни, като ги подигнеш отдолу има много хубава почва". Ето защо те не те разбират". „Вие нали ме разбирате?" „Аз те разбирам." „Учителю, това ми стига." „Аз мисля много правилно, по-правилно от мене човек да мисли няма. Но сега ти ще се учиш да пазиш душата си чиста само за Бога. Да не се влюбваш в много хора. Човек трябва да пие вода само от най-чистия извор. Вода, която е минала през много хора, помията на хората няма да пиеш.
Да любиш Бога значи веднъж като те погледне да ти държи влага за цяла година.
Аз нямам нищо против да седиш и всеки ден при мен, но трябва да знаеш, че за всеки човек е строго определено времето, което му е дадено, за да се приближи при Бога. Остави и другите да имат време, за да се приближат при Бога.
У тебе има пресичане на енергиите, които текат през гръбначния стълб я отпред. Енергиите на любовта трябва да текат непрекъснато. Когато енергията се пресече става поглъщане навътре в тялото и човек се подпушва. У други хора пък става изтичане навън от тялото му. Енергията на Любовта трябва да се тури на работа.
Мога да ти кажа много неща, но ще застанат пред тебе форми, които може да те съблазнят. Много образи са изкривени и изопачени от света, та затова са загубили първоначалната си чистота.
Когато те погледне някой отвън изглеждаш като че много лесно можеш да се влюбиш, но ти си отстъпчива само отвън, а вътрешно си твърда. В това отношение си приличате с Савка Керемидчиева и тя е отвън мека, но и много се различавате. Ти като направиш нещо интересуваш се от ефекта, който е произвел, а Савка се интересува от това, дали е постъпила умно. Тя иска да й кажат хората, че постъпката й е умна. Твоето е по-хубаво. Савка работи с разума, а ти с разсъдъка си.
Казваш, че някой път не съм те гледал хубаво. Слънцето, което грее ли е причината или пък прозореца, който не пропуска светлината, защото на прозореца е спуснато тъмно перде? Разбира се, че в прозореца е причината. Ако прозореца ти е мръсен, не пропуска светлината, а като го измиеш светлината ще премине. Ами че как мога да изява Любовта си, когато не я разбираш? Нали трябва да се учиш? Ще учиш сега и ще работиш. Ти много се тревожиш за нищо и никакви работи. Не трябва да се тревожиш, ще имаш твърда и непоколебима вяра. Ти сега работиш по малко. У тебе има духовна еност. А има места където си се пробудила и там мястото е разработено, Така че имаш места у тебе, които си разработила, а други места не са разработени. Затова започни да работиш, имаш много работа."
